„Виждах го по „Руски”, когато си отиваше вкъщи. Живееше в така наречения „професорски квартал”, отвъд Орлов мост. Малко прегърбен, винаги добре облечен, много чист. Той обичаше тая спретнатост и чистота, това личи и в отношението му към…

В първите години на XX век, тогава около 25-годишен, той вече носи славата на своя високооценен творчески талант сред поети и литературни критици. Лириката му е с изповедно-философски характер и силно открояващ се индивидуализъм. Първата му стихосбирка…

„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…

Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, приведен малко, с голяма глава и черна рунтава брада человек; виждам и сега тъмножълтото му татарско лице, с широко чело, с черни, умни, блестящи очи, дето светеше кротък…

Петър Славински (19 март 1909 – 24 октомври 1993) е писател и драматург, с дългогодишно творческо присъствие в нашата литература. Над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения, от които три комедии (в съавторство с Боян…

„Свобода е, когато хората говорят. И говорят глупости много често и то някой път велики глупости. Но по-хубаво да говориш велики глупости, отколкото да знаеш, че имаш тапа на устата си и трябва да премисляш всяка своя…

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909) е роден в Охрид във време, когато българите на Балканите носят историческата отговорност да легитимират своята идентичност. От родния си град Шапкарев пише на Георги Сава Раковски през…

Публицист и издател, редактор, литературен критик и историк на Възраждането и на социалистическото движение. Завидно по мащаби и енциклопедичност е литературното наследство на Бакалов – над 400 авторски труда, около 600 превода, много издадени книги, на които…

„Върви из българската литературна нива като Жетварят на Йордан Йовков, потънал в нея, спира се, грижовно стрива житния клас, за да изрони в шепата си едва зреещи зърна на творчеството, още незабелязани от другите, да предвиди развитието…