„Идеолог на българския културен национализъм“ – така през миналия век литературният историк Георги Константинов нарича акад. Иван Шишманов, наш виден фолклорист, писател, университетски преподавател, политик и общественик. Роден е на 22 юни 1862 година в Свищов във…
Един от универсалните умове на ХХ век смята, че най-точната характеристика на интелектуалеца са думите на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам.” В устата на професор енциклопедист, доктор хонорис кауза на 30 университета по света, автор…
„Ето ни нас, представителите на този високотрудолюбив народ, стоим тук с всичките негови добродетели, слабости и крайности, носим в сърцата си неговите мъки и неговите надежди. Не ги заобикаляйте и не се плашете от тях, а ги…
„Българската художествена литература притежава една особеност и с национално, и с универсално хуманно значение: любовта към родината. Това чувство присъства естествено като духовно очертание във всяка литература. То е неотстранимо от нейната духовна битност”, пише Пантелей Зарев.…
Държавник с огромен принос в решаването на българския национален въпрос В историята на България има личности, които обединяват националните стремежи на няколко поколения българи. Такава личност е и Марко Балабанов. Неговата обществено-политическа дейност е свързана с две…
„Пак дойдоха комити. Повечето бяха млади хора. Само той имаше брада. Казаха, това бил Старио. И четниците му викаха така. И никой не прави нищо, без да пита Старио. Какво ще вечеряме? Питайте Старио! Какво да се…
„В критиката му най-много ме привлича нейната нравственост. Критическите му откровения са сдържани, немногословни, като че ли се бои да не злоупотреби със свободата, която му дарява словото. Творческата индивидуалност на писателя той скъпи много повече от…
Историограф, краевед, ерудит, висш администратор и учен, отдаден на развитието не само на историческата наука, но и на нейните институти в България – Софийския и Великотърновския университети, и Българската академия на науките (БАН). Роден е на 2…
10 август 1876 година. Срещата с Райна Княгиня в затвора „Имам-Евине“ в Пловдив: „Не престоях тука дори един ден и чух, че в градската тъмница има личност, саркастически наричана от турците „българска царица“. Според техните думи, това…
„Дошло е младо даскалче да учи млади момчета...” – така пеели котленските моми, когато в будното планинско градче Котел и околните селища се разнесла славата на младия учител Сава Доброплодни. Той пристига там през лятото на 1842…