Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществени приноси в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода,…

Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната…

„Повечето от времето си прекарваше вкъщи, на бюрото си в четене или писане. Не ходеше на кафената, кръчми, по гости, черкви, нито пък обичаше гости, освен неговите приятели, разбиращи от интересите му – песни, приказки и други…

Борис Машалов (30 януари 1914 – 16 юли 1962) е роден в Севлиево в семейството на потомствени певци и занаятчии. Още прапрадядото по бащина линия Димитър Зенгията се славел като сладкопоен певец. Всички се възхищавали на песните…

Преди 40 години на една от вратите в Музикалния факултет на Торонтския университет стои надпис „Проф. Костадин Варимезов“. Почти година големият наш музикант учи канадските студенти на своето изпълнителско майсторство, представяйки българската култура в Канада. И макар…

Проф. Васил Стоин (5 декември 1880 – 1 декември 1938) има изключителни заслуги в издирването и обнародването на български музикален фолклор. Неговата дъщеря Елена Стоин, също фолклорист, разказва: „Най-много материали събираше сам. Той пътуваше по всяко време…

През втората половина на XX в. народното песенно и танцово творчество, характерно за някогашния селски бит и широко практикувано по къщи, ниви, седенки и теферичи, се възражда за нов живот. Появяват се първите самодейни групи за народни…

Костадин Руйчев (10 ноември 1923 г. – 30 ноември 2015 г.) е един от основоположниците на сценичното танцово изкуство у нас. Той е основател на Ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ и три десетилетия е негов хореограф…

Двутомният сборник „Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ е обект на един от най-дълго вихрилите се научни спорове в нашата фолклористика. От края на XIX в. български и европейски изследователи продължават и до…

Акад. Михаил Арнаудов (5 октомври 1878 – 18 февруари 1978) е един от най-видните представители на съвременната българска наука – славист, литературен историк и фолклорист. Той въвежда нов, комплексен изследователски подход в българската фолклористика. Според Арнаудов фолклорната…