Венцислав Кисьов (1946 – 2014) не е само театрал, комуто се отдава да дипли ритми и рими. Той е творец, който търси и вижда невидимото, открива странни връзки между минало и бъдеще, зримо и незримо. Създал пълнокръвни образи на безумно влюбен, коварен затворник, неудачник, прагматик, романтик, минава през времето с цялата горест и щастие от сцената и публиката. Овладял магията да укротява думите, с емоционалната си енергия, той успяваше да ни пренесе през театъра и киното в реалността, защото същественото е невидимо за очите. В миговете на интимност при общото дихание в салона на театъра ни отнася Богдана Костуркова. Записът е от 2012 г.

Актьор с позиция, когато защитава мнението си, намира общ език с режисьори от различни школи и възрасти. Венцислав Кисьов е роден на 17 юли 1946 г. в Любимец, Хасковско. Завършва Немска гимназия в Бургас и актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ. Твърди, че театърът е вечен, а киното след време ще бъде заменено от нещо друго, защото никой не знае накъде ще отиде техниката. Дебютира на професионална сцена в ролята на Ромео от пиесата на Шекспир „Ромео и Жулиета“ под режисурата на Леон Даниел през 1971 г. Твори на сцените на Габровския театър, Театър „София”, Сатиричния театър. Има над 100 роли в киното и телевизията. Автор на четири стихосбирки, кратки разкази, есета и публицистика. През 2012 г. излизат от печат две негови поетични книги „Укротени думи” и „Будни нощи”.

Още от „Хайде на театър”…