Георги Парцалев (1925 – 1989) учи медицина в София (1945 – 1950). Театралната си дейност започва в самодейни колективи и в Театър на трудовата повинност (1952 – 1956). В Сатиричния театър дебютира с Оптимистенко („Баня” Маяковски).

Образите, които създава, са жизнени, разнообразни, трагикомични, с тънко чувство за детайл, със сдържан хумор. В образа на Актьора („Удържимият възход на Артуро Хи” – Брехт) Парцалев с неприкрито чувство за превъзходство, с дълбок гърлен глас и овладян шепот, търпеливо учи малкия Артурчо (Адолф Хитлер) на добри обноски и ораторско изкуство. В Хаджи Смион („Чичовци” – Вазов) той съчетава волнодумството и патриотичните пориви с безгръбначното политическо хамелеонство. В ролята на Варавин („Смъртта на Тарелкин” – Сухово-Кобилин) е мрачна фарсова фигура, въплътила полицейския произвол, а Осип („Ревизор” – Гогол) е комичният слуга. Подкольосин от „Женитба” на Гогол изиграва като свенлив, притеснен кандидат за женитба, срамежлив ухажор, който едва успява да погледне обекта на своите въжделения. Парцалев с интуицията си долавя характерните черти на образа и ги приспособява към своята природа.

Във филмите: „С деца на море”, „Петимата от Моби Дик”, „Два диоптъра далекогледство”, „Тримата от запаса” се срещаме със света на доверчивия, наивен, стеснителен, непохватен, находчив и деликатен герой, който ни увлича с жизненото си присъствие, със смеха и добротата си.

Георги Парцалев има и великолепни изпълнения в Телевизионния и Радиотеатъра на Михал от „Михал Мишкоед” (Сава Доброплодни) и Коста от „Криворазбараната цивилизация” (Добри Войников). Десетки са хумористичните предавания с негово участие, запазени в БНР.

Текст: Мая Бениеш