Ирина Тасева (1910 – 1990) учи в драматична театрална студия на Народния театър при Н. О. Масалитинов и дебютира в поредица постановки за деца и юноши – Дейвид („Дейвид Копърфийлд“ – Дикенс). Нейната малка Хедвиг от „Дивата патица“ на Ибсен се превръща в събитие за театралния ни живот – едно самотно дете, пронизано от умората на подрастването, което с покъртителен драматизъм изживява разрухата на своя детски свят, сътворен от обич и мечти. С образа на Жулиета в „Ромео и Жулиета“  на Шекспир тя се вживява в детските свои изображения на младите момичета и момчета. Нейната героиня е поетично приповдигната, поетично пречистена, изваяна до символ на вечната бленуваща младост, способна на големи чувства и страстни пориви, на дълбоко страдание и оптимистични надежди. В образа на принцеса Еболи от „Дон Карлос“ на Шилер, тя е задъханата от любов, пренебрегната жена, коварна и отмъстителна. Завинаги запечатани остават образите на: Глория Муун от „Скандал в Брикмил“ на Пристли – ексцентрична, но обагрена от меките тонове на лиризма; в Клеопатра Лвовна („И най-мъдрият си е малко прост“ – А. Островски) заостря средствата на комедийното изобличение, за да достигне до гротеската, а в образа на графиня Дюпон от „Пътник без багаж“ на Ж. Ануи тези гротескови елементи достигат до буфонада.

Но в спомените на онези, които са имали удоволствието да я гледат, ще остане фигурата й, в която има нещо антично – тя прилича на рисунка върху теракотена ваза – с благородна изразност на профила, с изящество на жеста, с порцеланова крехкост – нежна и изкусително женствена. С много топлота и искреност е написана и нейната мемоарна книга „Така блестят звездите“.

Текст: Мая Бениеш