С резолюция 54/68 от 6 декември 1999 г. ООН обявява Световна седмица на Космоса. Тя е периодизирана между две значими дати от историята на човечеството: 4 октомври 1957 г. – изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, и 10 октомври 1967 г. – влизане в сила на Договора за принципите на дейност на държавите по изследване и използване на космическото пространство.
В този период от старта на космическата ера и през следващите 5 десетилетия една малка страна като България се нарежда сред лидерите в областта на космонавтиката. В Института по космически изследвания към БАН се разработват научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов (1978) и Александър Александров (1988). България участва в множество международни програми по космонавтика, наред със САЩ и Русия разработва космическа храна и изпраща свой собствен спътник „Интеркосмос-България 1300“. В космическото пространство лети родопската песен „Излел е Делю хайдутин“ и отлежава българската пръст от крепостта Плиска и връх Шипка.
Представяме ви звукова картина от Златния фонд на БНР, свързана със световните постижения в една от най-високотехнологичните области на човешката дейност – космонавтиката.
В архивите ни е съхранено посланието на бащата на космонавтиката Константин Циолковски, изречено през далечната 1935 година: „Младите летци – на тях възлагам най-смелите си надежди. Те ще помогнат да се осъществят моите открития. Те ще дадат талантливите строители на първия междупланетен кораб.”
12 април 1961 година ще остане в историята с първия полет на човек в Космоса – Юрий Гагарин: „Скъпи приятели – близки и непознати, съотечественици, хора от всички страни и континенти, след няколко минути мощен космически кораб ще ме отнесе в широките простори на Вселената. Целият ми живот сякаш е прекрасен миг и всичко сторено и преживяно от мен до днес е било в името на този миг.”
„Смятам, че нашата нация трябва да положи усилия за целта да изпрати човек на Луната, който безопасно да се завърне на Земята.” – думи на президента Кенеди преди полета на екипажа на Нийл Армстронг и неповторимия миг – 21 юли 1969 година, когато астронавтът стъпва на Луната.
В репортажа на Боян Трайков от космодрума в Байконур на 10 април 1979, който ни връща към първия полет на българин в Космоса, звучат думите на Георги Иванов: „Аз се вълнувам много… Аз съм горд и щастлив, че на мен се пада честта да продължа пътя на Гагарин.”
Разходката във времето логично завършваме с гласовете на български учени със заслуга към правото ни да заемем своето място в престижния списък на космическите държави. Сред тях е и академик Кирил Серафимов, наричан бащата на българската космонавтика, и академик Димитър Мишев – един от 10-те учени в света, награден за фундаментални изследвания на Космоса.