Десетилетия преди бума на музикалните риалити формати у нас в ефира на Българското национално радио звучи „Тромбата на Вили“. Легендарният конкурс за любители, изпълнители на естрадни песни, създаден от редакция „Хумор, сатира и забава“ през 1973 г., всъщност е първото музикално риалити в България. Прослушването за певци се провежда в Първо студио на Радиото с акомпанимент на пиано, а тромбата на Вили прозвучава за първи път на 22 март. Конкурсът няма състезателен характер.
Идеята за него принадлежи на тогавашния главен редактор на редакция „Хумор, сатира и забава“ Катя Воденичарова, която пояснява: „Тромбата на Вили“ съвпадна с периода, когато страхотна мода и желание беше всички да стават певци, да правят голяма кариера, да вземат големи пари“. Конкурсът получава името си от председателя на журито Вили Казасян – композитор и диригент на Биг бенда на Българското радио, който с файтонджийска тромба дава край на изпълнението на участника при фалшиво пеене или след три направени грешки. Всяко негово издание се излъчва в ефир като отделно предаване. Писателят сатирик Борис Арнаудов, за когото Радиото е съдба, участник в създаването на „Тромбата на Вили“ ни връща към атмосферата на конкурса, спирайки се и на феномена „естрадомания“, и на подценяването на изкуството и тогава, и днес – интервю на Елена Цветкова.
Освен редактори от „Хумор, сатира и забава“, сред членовете на журито са и представител на Министерството на народната просвета, музиканти, композитори, писатели, артисти, журналисти. „И пеенето се учи, колкото и странно да изглежда“, „Вие не сте първият случай, в който пианото проваля певците“, „Пеете емоционално, но…“, „Неизразително пеене, много равно, безлично, минимални гласови данни…“, „Разбирате ли, просто безучастно (пеене), някак си дежурно, като разказан урок пред черната дъска“, „Дайте една ваша песен! Откога чакаме нещо ново да чуем“ – това са само част от коментарите и оценките на журито, гарнирани с чувство за хумор. По време на прослушването често се обсъжда репертоарът на участниците, има критики заради преобладаващия брой чуждестранни песни, които са избрали да представят.
Конкурсът „Тромбата на Вили“ става изключително популярен не само заради забавната си страна, но и поради това, че се превръща във фактор за откриване на музикални таланти. Сред тях са певиците Богдана Карадочева, Мая Нешкова, която отбелязва: „Навремето имаше богата самодейност и си мисля, че имахме много по-голям шанс. Но „Тромбата на Вили“ беше възможност да замесиш тестото от самодейността към професионализма, да се срещнеш с големите музиканти и да видиш пътя накъде е.“ Известният режисьор Хачо Бояджиев нарича „Тромбата на Вили“ „радиоявление“ и „истинско шоу“.
След 10 издания конкурсът приключва поради изчерпване на идеята му. В края на 1974 г. се провежда концерт в Първо студио на БНР, в който участват петнайсетина от най-добрите певци в „Тромбата на Вили“.
По думите на маестро Вили Казасян, който има изключителен принос за развитието на българската популярна музика, „за да станеш звезда, се иска страшно много труд, иска се да почнеш от млад, да имаш търпението да нагаждаш стил и професионализъм.“