Историята на Българското национално радио започва преди девет десетилетия, когато се правят първите опити за радиоприемане у нас. В началото на миналия век ентусиазирани инженери и видни общественици се организират в радиолюбителско движение, обединени около идеята, че „радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие на човечеството, защото чрез нея средствата за неговия напредък са много по-мощни, по-бързи и по-лесно достъпни“. През 1927 г., когато е разрешено радиоприемането от частни лица,  се чуват радио Виена, радио Будапеща, радио Истанбул и други чуждестранни станции. Нуждата от българска радиопредавателна станция все повече нараства и през 1929 г. група инженери начело с техника Георги Вълков построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. В началото на 1930-а по инициатива на проф. Асен Златаров, Димо Казасов, инж. Г. М. Георгиев и др. се основава „Родно радио“ – съюз на радиолюбителите в България. На 30 август 1930 г. в София се състои Учредителният конгрес на Съюза, на който е избран Управителен съвет и е приет Устава. Първата му и непосредствена задача е да се създаде родна радиостанция. С тази дата е свързан първият период от организираното радиоразпръскване в България.

Първоначално „Родно радио“ използва предавателя на Първа инженерна дружина и предава два-три пъти седмично с времетраене по три-четири часа, запълнени предимно от музика от грамофонни плочи и реклами, както и борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, различни беседи. За хонорари няма предвидени средства и радиодейността първоначално се осъществява на доброволен принцип. Първите излъчвания на „Родно радио“ са от студиото, разположено на ул. „Бенковски“ № 7.  В началото на 1931 г. се излъчват първите детски предавания. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е „Вампир” на Антон Страшимиров (1932 г.), а в края на 1933 г. е излъчен и първият „Час за селото”. С голям успех се слушат и преките предавания на различни концерти, тържества, литургии и прочие. Интересът към радиото нараства много бързо и докато през 1927 г. са регистрирани 430 абоната, то през 1932 г. броят им достига до 60 хиляди. На Международната конференция в Люцерн, Швейцария, през 1934 г. България получава три честоти за радиоразпръскване: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора. На 25 март 1934 г. е пуснат в експлоатация нов по-мощен предавател, разположен в квартал „Павлово“ . Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната.

      Лина Паунова, една от първите радиоговорителки у нас, разказва за прохождането в тази нова професия в началото на 30-те – запис 1975 г.
      Спомени на Кирил Разсуканов, който посещавал „Родно радио“, за да слуша Детския радиочас – запис 2003 г.

Радиопредаванията на „Родно радио“ продължават до началото на 1935 г., когато е приета Наредба-закон за радиото на Министерски съвет, според която излъчването на програми се обявява за държавен монопол. Цар Борис III подписва указа на 25 януари 1935 г. С влизането в сила на този закон приключва първият период от историята на българското радиоразпръскване и започва същественото радиопрограмиране, вече организирано от държавата.