За началото на кариерата си в България и подготовката на балета „Копелия“ – запис 1978 г.

Да играеш балет през 1927 година и то в малки градове като Пещера и Горна Оряховица, където неразбирането на това изкуство стига дотам, че мнозина се колебаят дали да заведат съпругите си на спектакъл – за това се иска огромна любов към танца и съзнание за мисия. Балетните спектакли, в които блести талантът на първата българска професионална балерина, събуждат интереса към едно от най-изящните изкуства.

Надя Винарова (19 декември 1903 – 15 август 1991) е родена в Русе и като малка свири на цигулка и пиано, даже прави композиционни опити. Учи във Виена при известния клавирен педагог Йосиф Хофман, като паралелно посещава и балетна школа. Интересът към танца надделява и талантливата девойка се отказва от пианото, за да стане балерина. Първите ѝ успехи в това изкуство са от 1924 г. на сцената на Виенската опера. Отличната ученичка на балетмайстора Карл Реймонд скоро се превръща в темпераментна танцьорка, чиято грация, пластика и съвършена техника очароват публиката в Берлин, Виена, Варшава, Лондон…

Но още през 1927 г., в началото на обещаващата си международна кариера, Винарова се връща в България по покана на тогавашния директор на Свободния театър Петър Стойчев и постъпва като примабалерина в Народната опера. „Посветих силите си – казва в свое интервю балерината – за изграждане на нашето младо балетно изкуство. Не съжалявам за големите европейски сцени, за приказните хонорари. Защото преди всичко съм българка…“ И на българска сцена успехите не закъсняват. С имената на балетмайстора Анастас Петров и Надя Винарова е свързано реализирането на първия в историята на Народната опера самостоятелен балетен спектакъл „Копелия“ от Делиб (1928), както и поставянето на първата балетна творба от български автор – „Змей и Яна“ от Христо Манолов (1937).  Постановки като „Куклената фея“, „Циганска любов“, „Жар птица“, „Тамара“, „Шопениана“, „Половецки танци“, „Съперници“ и др. се помнят дълго заради виртуозните „палцови“ роли, създадени от първата наша примабалерина.

До 1953 г. Винарова е солист на сцената на Софийската опера, като в последните години работи и като асистент-балетмайстор. Изнася балетни вечери из цяла България и допринася много за популяризиране и развитие на балетното изкуство.