Балет
      Анастас Петров за Марк Терпис и българския балет - запис от 1978 г.

Историците го определят за баща на българския балет. Той е първият истински професионалист – премиер-солист, педагог и балетмайстор-постановчик от 1927 до 1961 г. на Софийската народна опера, посветил целия си живот и любов на балетното изкуство.

Анастас Петров (1899 – 1978 г.) усвоява тънкостите на класическия балет в Берлин в школата на руската балерина Евгения Едуардова, възпитаничка на Петербургското театрално училище, а по-късно при известния балетмайстор на берлинската Щатсопера Макс Терпис. След завръщането си в България Анастас Петров започва всеотдайната си работа в Народната опера в София, която по това време преживява истински подем. Основава нова балетна школа, създава хореографията за всяка нова постановка, търси и подготвя нови кадри. Постановката му на „Копелия“ от Лео Делиб е първата цялостно професионално изработена балетна творба, чиято премиера на 22 февруари 1927 г. е истинско събитие. С нея всъщност се поставя началото на българския балет. Дело на Петров са също забележителните постановки на Валпургиевата нощ в операта „Фауст“ от Шарл Гуно, Половецките танци в операта „Княз Игор“ от Александър Бородин, на „Кармен“ и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе. Следват и редица самостоятелни балетни спектакли – „Раймонда“ по музика на Александър Глазунов, „Творенията на Прометей“ от Лудвиг ван Бетовен, „Болеро“ от Морис Равел, „Тамара“ от Милий Балакирев, „Куклената фея“ от Йозеф Байер, а по-късно Анастас Петров се насочва и към големия класически балетен репертоар – „Жизел“ на Адолф Адам и „Лебедово езеро“ на Пьотър Илич Чайковски, които са връх в постановъчната му дейност. Освен голяма професионална култура, в спектаклите на твореца личи и пристрастието му към реалистичния танцов театър. В интервю пред биографката си Виолета Консулова той казва: „Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство.“

В 35-годишната си творческа дейност Анастас Петров поставя танците в повече от 90 опери, създава 15 балетни постановки, някои от които са образци в историята на българския танцов театър, като премиер-солист първи пресъздава образите на принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Франц в „Копелия“, Змея в балета „Змей и Яна“ от Христо Манолов, Гирей от „Бахчисарайски фонтан“ на Борис Асафиев. Анастас Петров подготвя няколко поколения първокласни балетни артисти, някои от които имат блестяща кариера като солисти, педагози и постановчици и оставят трайна следа в историята на българския балет. Сред тях са Лили Берон, Магда Колчакова, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Асен Гаврилов, Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски. Виолета Консулова обобщава приноса на големия творец така: „Творческото дело на Анастас Петров се явява фундамент на най-същностните черти на българския балет – привързаност към руската школа, емоционално богатство, национална определеност, съвременна рефлективност. Ето защо той заслужи почетното звание „патриарх на българския балет.“