Христо Манолов и части от програмата за сезон 1936/37 г. на Народната опера с балета "Змей и Яна".
Христо Манолов и части от програмата за сезон 1936/37 г. на Народната опера с балета "Змей и Яна".

Композиторът Христо Манолов остава в хрониките на нашата музикална история като автор на първия български балет „Змей и Яна“. Творбата е представена в Софийската народна опера на 11 юни 1937 г. под диригентството на Асен Найденов. За прохождащото балетно изкуство у нас, чието начало бележи постановката на „Копелия“ от Лео Делиб през 1928 г., това е събитие, което се радва на огромен успех.

В основата на сюжета е народната легенда за Змея, влюбен в красива девойка – мотив, интерпретиран в много художествени творби. Сблъсъкът на реалното с фантастичното, борбата между Змея, който е олицетворение на злото и Босилко, положителния герой и неговата любима Яна, завършва с победата на доброто. Автор на либретото е Стефан Савов, художник Асен Попов, а постановчик – главният хореограф на операта Анастас Петров, който се превъплъщава и в ролята на Змея. Това, което вдъхновява изпълнителите и публиката тогава, е че българският фолклор е не само в драматургичната основа, но също и в музиката и хореографията на балета. С други думи – това е първият опит да се направи български балет, при това с фолклорен характер. За това свидетелстват спомените на постановчика Анастас Петров и диригента Асен Найденов.

      „За създаването на български сценичен танц, трябва да се съобразим с особеностите на нашия фолклор, бит и танцова традиция“, казва Анастас Петров - запис от 1958 г.
      „Музиката на този балет имаше една първична сила, която му придаваше особена прелест“, спомня си Асен Найденов - запис от 1974 г.

„Змей и Яна“ има още две постановки, дело на Анастас Петров – през 1942-ра и през 1958 г., когато творбата е преоркестрирана от сина на Христо Манолов – Здравко Манолов. Въпреки неизменните за всяко начало слабости, „Змей и Яна“ е един много успешен първи опит, а заслугата на нейния автор Христо Манолов има историческо значение за развитието на родното балетно изкуство.

Роден през 1900 г. в Казанлък, Христо Манолов има щастието да получи първоначална музикална закалка от своя баща, композитора на първата българска опера „Сиромахкиня“ Емануил Манолов. По-късно, в Дрезденската консерватория той завършва композиция и дирижиране. Известен е като музикант с всестранна практическа дейност, работил в много градове на България, диригент на военно-духови и симфонични оркестри и хорови колективи, преподавател в различни учебни заведения, флейтист, диригент на столичния оперетен театър „Одеон“, на прочутия хор „Гусла“ и един от първите диригенти на Варненската опера. Освен много изпълнявани и днес хорови песни, сред които най-популярна е „Жътвари“, Христо Манолов ни е оставил и крупни произведения: 4 опери, 2 оперети, симфонични произведения като поемата „Златният век“, симфоничната сюита „Из Западния край“ и др. Смята се, че наследството на Христо Манолов не е достатъчно проучено от българското музикознание. Но неговата личност на музикант-просветител, композитор, педагог и общественик има своето място и принос за развитието на българското професионално изпълнителство и музикална култура.