Последната глава на „Пражката пролет“ на 1968 г. – чехословашкият реформаторски опит за изграждане на „социализъм с човешко лице“, е написана под дулата на танковете на братските армии от Варшавския договор. В нощта на 21 август в едно от последните си излъчвания Чехословашкото радио предава:
До целия народ на Чехословашката социалистическа република! Вчера, 20 август 1968 г. в 23.00 ч. войски на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република*, Унгарската народна република и Народна република България пресякоха държавната граница на Чехословашката социалистическа република. Това стана без знанието на президента на републиката, на президента на Националното събрание, на министър-председателя и на Първия секретар на Централния комитет на Комунистическа партия на Чехословакия и нейните органи. Президиумът на ЦК на КПЧ разглежда акта на нахлуването не само като противоречащ на основните принципи на отношенията между социалистическите държави, но и като нарушаване на основните норми на международното право.
Малко след това радиото замлъква.
По данни на Чешкия институт за изучаване на тоталитарните режими от 21 август до края на 1968 г. са загинали 108 чехи и словаци, повече от 500 са ранените, 300 от тях – тежко. Малко ли е това или много при едно окупационно нахлуване на 27 дивизии с половин милион войници, 6300 танка, 800 самолета и 2000 оръдия? Както се казва, цената и на един човешки живот, жертва на подобно безумие, е колкото и на цялото човечество.
В някакъв смисъл 21 август 1968-а 50 години по-късно действително е история. Някогашните яростни прения по въпроса, дали комунизмът може да бъде реформиран, намериха своя отговор в неговия икономически, политически и идеологически банкрут. Нахлуването на „братските“ армии в Чехословакия е именно доказателство за това, че тоталитарната система не може да бъде демократизирана, а се крепи на силата. Или се разпада.Това се разбра 20 години по-късно.
Същото се отнася и до въпроса, съвместим ли е социализмът със свободата и демокрацията. С края на „Пражката пролет“ и този въпрос намира отговор, защото не може да има демокрация с ограничени свободи и идеологически диктат във всички сфери на битието, както и с „ограничен суверинитет“ – основният постулат на т. нар. доктрина „Брежнев“, според която сателитите от соц. лагера не могат да водят каквато и да било независима от Кремъл политика, т.е. да кривнат от правия път.
В историята не на последно място останаха и разногласията за спорните прилики на 68-а на Запад и на Изток. И до днес, разбира се, битува мнението, че немските и френските леви радикали имат същите или подобни цели с тези на полските, югославските и чешките студенти и интелектуалци. Но първите излязоха по улици и барикади, за да въвеждат социализма, а другите, за да го премахват.
Това, което по същество е „братското“ нахлуване през август 68-а не е просто „загриженост“ за спасяването на социализма от контрареволюцията, а оправдан страх, че отцепването на Чехословакия ще означава край на съветската империална система, на целия лагер и в крайна сметка на самия Съветски съюз. Което се случи 20 години по-късно.
Лозунги след инвазията на „братските“ войски по улиците на Прага
Червени братя, върнете се във вашите резервати!
Каин и Авел също бяха братя
Съветският цирк отново е в Прага – не хранете и не дразнете
Заменям омотан Ленин за завързан Брежнев
Игнорирайте окупарторите – обръщайте се с гръб към тях – оставете ги да размишляват
Момчета и момичета, повишавайте сексуалното напрежение сред окупаторите. Целувайте се страстно пред очите на изгладнелите чужденци!
Нито залък на руснаците – затваряйте добре боклукчийските кофи!
В тези дни по улиците и барикадите на Прага особено популярна е песен, в която се пее „Бягай вкъщи, Иване, там те чака Наташа“:
А по същото време у нас:
Всички ние, които сме се събрали, носим историческа отговорност за съдбините на социалистическа Чехословакия. И както вече се изтъкна, това не е само вътрешен чехословашки въпрос. Това засяга всички нас, нашата общност, нашата обща отбрана – Варшавския договор. Без нашата решителна подкрепа здравите сили вътре в страната мъчно ще се организират. Нещо повече, отчитайки реалната обстановка, може да се каже, че почти е невъзможно тези сили да се организират без подкрепа. Здравите вътрешни сили трябва да почувстват нашата решителна помощ, помощта на нашите страни, на нашите партии, на нашите въоръжени сили.
(Из изявлението на Тодор Живков на съвещанието на ръководителите на комунистическите партии от Съветския съюз, България, Полша, Унгария и ГДР през юли 1968 г. във Варшава)
Вместо да се отдадат на усърдни занятия и изучаване на историческата наука, същите при съвместните разговори помежду си разбрали, че стоят на противодържавни разбирания, и се отдали на политическа дейност… Особено внимание те отделяли на събитията в Чехословакия и изпращането на съюзническите армии за разгром на контрареволюцията в Чехословакия… Те дошли до извода, че трябва да се пишат и разпространяват позиви с противонародно съдържание… (а именно) „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“… Написали около 200 броя позиви (които разпространили в Пловдив и София)… През втората половина на октомври 1968 г…. били напечатани 217 броя позиви „Петима съветски комунисти правиха демонстрация на Червения площад, какво правиш ти? (Из присъдата срещу Едуард Генов Генов, Александър Димитров Димитров и Валентин Радев Радев, студенти в Софийския държавен университет – специалност „История“)
През 1968 г.(!) Валери Петров пише стихотворението „Самоизгаряне“, посветено на Ян Палах, който се самозапалва в центъра на Прага в знак на протест срещу интервенцията на войските от съветския блок в Чехословакия. С перото си големият поет застава до него, порив, за който по това време се плаща скъпо. Валери Петров представя стихотворението на литературно четене в София през 1969 г. Разбира се, тази творба не само не е издадена до 1989 г., но и никога повече дотогава не е четена публично.
*Поради политически съображения – минали са малко повече от 20 години от Втората световна война и окупацията на страната от войските на Хитлерова Германия, войниците от ГДР не влизат с армия на територията на Чехословакия.