Големият композитор Панчо Владигеров (13 март 1899 – 8 септември 1978) е една от най-влиятелните личности на българския ХХ век. Творчеството му, забележително по обем и значение, съдържа произведения, положили основите на нашата национална композиторска школа.

Роден е в Цюрих, Швейцария, но прекарва цялото си детство в Шумен. Своята музикална надареност разкрива в най-ранна възраст. Образованието си започва в Софийското музикално училище. Именно тук неговият пръв учител, композиторът Добри Христов, му вдъхва любов към българската народна песен.

През 1921 г. Панчо Владигеров завършва Берлинската академия на изкуствата с отличие. Още тогава бележи първите си международни успехи. На два пъти става носител на Менделсонова премия, а именитият драматичен режисьор Макс Райнхард го кани за свой музикален сътрудник.

Владигеров се завръща в България през 1932 г. В Музикалната академия в София, носеща днес неговото име, става първият професор по композиция. Около четири десетилетия преподава също така пиано и камерна музика и подготвя плеяда талантливи композитори от няколко поколения, сред които са Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Лазар Николов, Милчо Левиев, Алексис Вайсенберг, Георги Костов и десетки други.