„Често са ме питали: „Какво чувстваш, когато си там, на най-високото стъпало на олимпийската стълбичка?“ Е, правдоподобен отговор винаги се намира, но истината е, че нищо не чувстваш точно в този момент. Просто оглупяваш от щастие и е нужно много време, за да стъпиш на земята, да свикнеш с мисълта, че твоя мечта е станала реалност.“

Той е белязан с десетки триумфи и рани от спорта и извън него. Натрупал е горчивина и мъдрост, но е Бухалов. Това е марка. Николай Бухалов е единственият български спортист с два златни медала от едни европейски игри. Триумфира на 500 и 1000 метра едноместно кану в Барселона през 1992 г. Няколко години по-рано, през 1988 г., завоюва бронз на 1000 метра от Летните олимпийски игри в Сеул. Има пет световни титли, спечелени през 1993, 1994 и 1995 г. и две европейски. Два пъти е носител на Световната купа – 1994 и 1995 г. и има в актива си още дузина вицешампионски титли и бронзови отличия от големи първенства. Спортист №1 на България за 1992 г. Определен е за най-добрия български кануист на столетието.

Голямата слава обаче не е променила момчето, родено на 20 март 1967 г. в село Дъбене, Карловско, защото нищо не е получил даром. За кануто го намира известният специалист Георги Учкунов, човекът, който му открива пътя към големия спорт. А спортът го е научил „на дисциплина, много лишения и голяма взискателност.“ Посветил е двайсет години на еднообразен живот и безкрайни тренировки. „Прекарвам на лагери по 9-10 месеца в годината. С тежките тренировки свикнах, но с непрестанните лагери – не.“ Това е самота, носталгия по семейството, особено за човек с две малки, тогава, деца. А кану-каякът е много комплексен спорт. „Трябва да бягаме добре, да вдигаме щанги, да караме ски, да плуваме и всичко по много. А и през зимата често гребем при нулеви температури, греблата се заледяват. Лятото пък – при 40-градусови жеги. Това е тежък ритъм.“ Последната му титла е на Европейското първенство през 1997 г., което се провежда на гребния канал в Пловдив.

През 2000 г. става помощник-треньор на националния отбор, а през 2007 г. – старши треньор. Две години е личен треньор на най-добрата ни състезателка на едноместно кану Станилия Стаменова. В момента се занимава със своя бизнес – има фитнес зала в Пловдив. Обича „Скорпионс“, приключенските романи, автомобилите „Мерцедес“, къщите с двор.

„Няма да сменя България за пари“, казва Николай Бухалов преди години. – Явно издържах – казва сега. – Навсякъде другаде в кану-каяка парите са много повече. Можех да отида да греба за друга страна, имал съм предложения, но просто останах.“

Религиозен е и винаги преди всяко състезание се молил на Бога. Неразделен е с кръстчето на врата. Може и Господ да му е помагал, но спортистът сам знае колко струват победите и че е платил тяхната цена.