Определя себе си като „еврейски възпитаник“. По времето, когато това бе знак за неблагонадежност. Гордее се, че е завършил единствената студия на Леон Даниел,  когато Леон бе низвергнат от всякъде, но това е школата, в която е овладял азбуката на театралното изкуство. И когато е приет във ВИТИЗ, в класа на Моис Бениеш, професорът му казва: „Две неща искам да те помоля, моето момче: да не казваш, че си учил при Леон Даниел и да запомниш това, което те е научил. Аз ще ти дам диплома.“

Георги Новаков учи в Математическа гимназия, където се предполага, че се готви да стане инженер. Привлича го също и правото и философията. Тренира волейбол, никога не е рецитирал даже стихотворение и идея няма да се занимава с изкуство. Но както се случва често в училище, когато се стремиш да бъдеш оригинален, на въпроса на класната кой какъв иска да стане, Георги изненадващо за всички казва: „Ще уча във ВИТИЗ.“ Казана дума – хвърлен камък и той предизвикателно се хваща на бас, че ще стане актьор. Късат го на приемните изпити, но  вече амбицията да стане актьор го завладява. Срещата с Леон Даниел я превръща в реалност. Влиза на третия път.
„За мен беше шанс да срещна голямата драматургия“, казва Новаков, който още в първите си години играе в постановки на Анджей Вайда, Иван Добчев, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Леон Даниел.

Георги Новаков един от артистичните стожери на Театъра на българската армия, на чиято сцена е от 1977 г. и е изиграл над 60 роли. С лекота редува изявите си на голяма и камерна сцена и съумява да приобщи зрителя към своята гледна точка за героя. Още щрихи към „бутиковата“ артистична биография на Георги Новаков добавя Богдана Костуркова в запис от 2011 г.

Още от „Хайде на театър“…