През 1950 г. европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от Втората световна война поражения. На 9 май 1950 г. – точно пет години след подписването на капитулацията на Германия във войната, френският министър на външните работи Робер Шуман произнася реч, останала в историята като „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички – Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург. ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз. 9 май е обявен за Ден на Европа по време на европейската среща на върха в Милано през 1985 год. на 35-годишнината от речта на Робер Шуман.

      Встъпителните думи от декларацията на Робер Шуман - запис от 1950 г.

„Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.
Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения. Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира. Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.

Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни. Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна. Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло – без предпочитания или изключения – с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира…“

Робер Шуман, 9 май 1950 г.