Работата на магьосника е да заблуди публиката, да я убеди, че това, което се случва пред очите, е възможно, дори да изглежда противно на всяка логика. Все едно дали ще извади гълъб от ръкава си и после ще го превърне в пламък, ще се издигне над земята и ще опровергае гравитацията или ще покаже, че тялото може да се раздели на две части. Дори всичко да е илюзия, понякога е по-добре да се оставим да бъдем заблудени. Да се оставим да бъдем омагьосани и да не търсим обяснение за магията.
Началото на илюзионното изкуство у нас е поставено през 1899 г. от Илия Марков. Години по-късно, на 1 април през 1975-а, е учреден Клуб на илюзионистите към Съюза на българските артисти. За председател на Клуба е избран Антраник Арабаджиян – Астор, който е и основният инициатор за създаването на организацията. Той е основател и на първия у нас Магичен театър.
Наричат го Краля на илюзията и е единственият български носител на Оскар за илюзионно изкуство. Пътува и изнася шоу програми в почти цял свят. Забавлява и предизвиква възторг сред публика в Лас Вегас, Холивуд, цяла Европа и Африка. Има изнесени повече от 16 000 представления, като впечатляващ е не само броят им, но и техният голям успех. Интересът към илюзиониста се дължи както на съвършеното владеене на магическото изкуство, така и на изключителната харизма на артиста и човека Астор. Огъня на магията у детето Антраник запалва баба му. Вместо приказки тя разказва истории за пътуващи факири, магове, фокусници. Изключително любознателен с нескрита жажда попива от номерата на факира Мити, д-р Лепас, Никдимкос, Мистер Сенко.
А какво са магове без замък? Астор разказва за замъка в Холивуд, за IBM – интернационалното братство на магьосниците, спечелването на Оскара и създаването на Клуба на илюзионистите.
Един живот, посветен на публиката. Астор я кара да затаи дъх, да изтръпва в очакване, но и да се смее до сълзи. Да, струва си да се оставим да бъдем омагьосани и да се докоснем дори за миг до света на чудесата от детството, за които не трябват обяснения, те съществуват. Магьосникът го доказва.
В публикацията са използвани откъси от интервю с Астор от 2005 г.