„Човечеството е създало религиите, дипломацията, Организацията на обединените нации, атомната бомба, но как може да бъде спасено едно дете, още не е измислило. Нито религията, нито дипломацията, нито ООН можеха тук да помогнат. Тогава ще помогнем ние. Ако трябва, ще вдигнем реката във въздуха и шосето във въздуха, и моста във въздуха, ще обърнем всичко, целия свят, цялата мъртва и жива природа само в една посока, за да може да се спаси детето.
Ако съдбата на едно дете може да спре част от човечеството, то за съдбата на света човечеството трябва да спре движението на цялата вселена и да я обърне в посока, нужна за неговото спасение. Всъщност това е единствената посока.“
Мислите на генерала (Петър Слабаков) вълнуват искрено и правят всеки от читателите на новелата на Йордан Радичков „Горещо пладне“ съпричастен към съдбата на момчето (Лъчезар Янков–Лъчко), чиято ръка е заклещена в основите на моста на Черказката река.
Този човешки разказ събира в себе си силата на природата, напредъка на човечеството, олицетворен в железопътния мост – достижение на инженерната мисъл, както и безсмислието на „мъртвото желязо“ (танковете), което стои на брега на реката и не може да помогне на малкото момче. Този разказ е избран от Зако Хеския за негов режисьорски дебют. Филмът печели награди в чужбина – за нови изразни средства в киното и „Сребърната плочка“ в Швейцария.
Съдбата на режисьора
Дълго чаканият първи филм (Зако Хеския е вече на 44 години) се превръща в една авторска интерпретация на Йордан Радичков като сценарист, съчетана с майсторския поглед на режисьора, който претворява силата на словото във въздействаща визуална история.
Роденият в Истанбул през 1922 година Исак (Зако) Хеския сякаш през целия си живот се стреми към умовете и сърцата на зрителите, за които казва: „Аз не смятам, че има друг вид изкуство, което така силно да владее милиони хора по този свят – да го обичат, да страдат и да се радват с него.“
В средата на миналия век българското правителство оценява високо значението на киното като мощен инструмент в политическата борба и започва да развива българската филмова индустрия. Появява се и първият опит за систематизирано кинообразование – киноучилище за асистентски кадри – Колежът по кино и фотография в София. В този колеж завършва своето образование и Зако Хеския. В следващите 10 години той е асистент-режисьор и втори режисьор в киноцентър „Бояна“.
Неговите игрални филми и сериали са създадени в сътрудничество с едни от най-популярните и успешни български писатели: Йордан Радичков, Валери Петров, Павел Вежинов, Константин Павлов, а през 1977 година му е възложена режисурата на партизанския филм „Бой последен“, създасен по спомени на писателя Веселин Андреев. В него се възхвалява участието на Тодор Живков в антифашистката съпротива.
От 1987 година Зако Хеския ръководи творческия колектив „Дебют“ в Студията за игрални филми „Бояна“. Той е и многократен носител на наградата „Златна роза“ – най-високото национално отличие за филмово творчество.
„Неговата изключителна работоспособност, гражданска отговорност, неговата организаторска дарба, която му позволява да обхване цялата многостранност на режисьорската професия, го различават съществено от останалите кино- и театрални режисьори, с които съм работил. Тази негова дарба пролича най-ярко, най-категорично в епичното кино платно на „Зарево над Драва“, с уважение към твореца си спомня Георги Черкелов, който играе ролята на полковник Демирев във филма.
Филмите – преживени и истинни
В „Зарево над Драва“ Зако Хеския доближава зрителите до истината за войната, „независимо от това, че тя е една справедлива война, но твърде жестока“, както я описва той и в интервю за Българското национално радио (БНР) през 1985 година.
Взривовете, калното и дъждовно време край река Дунав при Белене, участието на българската армия в сраженията, безсънието на актьорите, поставени в максимално близка до военната обстановка, създава усещането за „истинска война, но без жертви“.
В успешните български телевизионни сериали „Сами сред вълци“ и „Нощем с белите коне“, и двата по сценарии на Павел Вежинов, Зако Хеския демонстрира модерна визия и ясни (макар и ярко идеологически обагрени) послания, които от дистанцията на времето запознават съвременните българи с историческата интерпретация на събитията в годините преди 9 септември 1944 година.
Златният фонд на БНР съхранява презапис от фонограмата и на 5-серийния телевизионен филм „Сами сред вълци“, представен през 1979 година. В една от сцените, в първия епизод на филма, дипломатът Янко Пеев разговаря с братовчед си Александър Пеев, ръководител на нелегална разузнавателна група, която предава сведения на Съветското главно командване. В техните думи е събрана есенцията и оценката на съдбоносните събития, които предстоят – началото на Втората световна война, която ще промени необратимо живота на всички европейски държави.
Убедително и солидно е изпълнението на основните роли във филма от изявените и популярни актьори: Борис Луканов (в ролята на Александър Пеев), Васил Михайлов (ген. Никифор Никифоров), Стойно Добрев (радиста) и Георги Георгиев-Гец (началника на полицията Никола Гешев).
Филмът е един от образците в жанра политически трилър – притежава детайлно изпипани диалози, модерна кинематографична среда, изпълнена от оператора Крум Крумов, която пресъздава достоверно историческия момент. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев, а във Фонда на Радиото се съхраняват и работните студийни записи, дирижирани от самия композитор.
Година по-късно Зако Хеския вече търси актьор за главната роля във филма по сценарий на Валери Петров „Йо-хо-хо“. Съвсем случайно, по време на пробните снимки за ролята на Цицилия, когато Кирил Варийски подава репликите на своята бъдеща съпруга Елза Лалева, режисьорът го забелязва и избира: „Накарах го да партнира на момичето и в края на пробните снимки вече бях убеден, че имам актьор за ролята на Пирата.“
„Малко неща помня от тези проби: как ме понамазаха, навиха косата ми на букли, навлякоха ми една пищна рокля върху дънките и хайде на снимки. Но никога няма да забравя как след втория дубъл режисьорът извика: „Стоп! Намерихме си главния герой“, разказва и актрисата Елза Лалева.
Определян от мнозина като „най-добрият филм на Зако Хеския“, той разкрива света на възрастните през очите на Леонид (момчето с гипсираната ръка, изиграно от Виктор Чучков), което успява да стопи самотата и отчаянието на лежащия в гипсово корито актьор, изигран от Кирил Варийски.
„Зако майсторски улавяше на екрана неповторимото в националното ни битие. С най-топла усмивка изразяваше любовта си към човека. Зрителите обичаха, обичат и ще обичат неговите филми, които остават в съкровищницата на българската култура“, гласи посвещението, с което Съюзът на българските филмови дейци изразява почитта си към делото на Зако Хеския.