През май 1923 година Карел Чапек пише на съпругата си от Италия: „… прекарах един хубав миг на морския бряг. Там миришеше на мащерка, а аз се взирах на север, където е Чехия, и си мислех: Ето,…
„Един ден всички белградски вестници излязоха със съобщения, отпечатани с едри букви. Настана и някаква суетня, най-напред като тих и поверителен шепот, който почна да се усилва, да се усилва, докато не се превърна в шумно надвикване…