„Някъде в края на 1945 година нашият провинциален литературен кръжок беше посетен от Божидар Божилов. Той попадна сред нашата ентусиазирана среда и ний ловяхме всяка дума, излязла от устата му. Тъканта на поезията му беше ефирна, тънка…