„Правил съм много неща в живота си, като започнем от илюстрации, плакати, анимационни филми, карикатури, а като че ли си останах това – авторът на „Тримата глупаци.“
Известният български аниматор, карикатурист, сценарист и режисьор на над 100 анимационни филма споделя, че всъщност е мечтаел да стане моряк. А първата му „професионална любов“ е … акордеонът.
Доньо Донев (27 юни 1929 – 28 ноември 2007) е роден в Берковица. Баща му е железничар, а майка му учителка. Когато е 14-годишен, след добре завършена учебна година, получава подарък акордеон. Отделя много време на свиренето и става все по-добър. Даже с приятели създават оркестър, с който свирят първоначално по квартални, а после и на танцови забави из целия Софийски окръг. Талантът му за рисуване е забелязан от негов приятел, докато са на бригада в Хаинбоаз. „Трябваше да се подготви украса за едно тържество“, спомня си Донев. „После започнаха да ме убеждават, че съм роден художник.“ Кандидатства и е приет в Художествената академия. „Попаднах при Илия Бешков, който казано честно ме стягаше яко заради някои мои отклонения по това време – като студент свирех в един народен оркестър на акордеон и понякога „кръшках“ от часовете. Играх и в танцовия ансамбъл „Маяковски“ в столицата, но най-после, изглежда си намерих морето с неговите многобройни пристанища – анимацията.“ Така през 1954 г. Доньо Донев се дипломира в специалност „Графика“, а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва.
Трудовата биография на младия художник започва във в. „Вечерни новини“. През 1956 г. се премества в Студия за игрални филми, където работи до 1970 г. От 1970-а до 1993-та е ръководител на творческия колектив в Студия за анимационни филми „София“. Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка” (1957), а с втория – „Дует” (1961) дебютира и като сценарист и режисьор. Култовата анимационна поредица „Тримата глупаци“, по която работи в продължение на 20 години – от 1970-а до 1990-а, става творческа емблема на живота му. Именно това са героите, които го правят всенароден любимец, а и до днес зрителите идентифицират цялата българска анимация с този филм. Какво е глупостта, как е възникнала идеята за най-популярните му персонажи и повече за работата си върху поредицата, разказва авторът:
Многобройни са наградите, които Доньо Донев получава не само от родните фестивали във Варна, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и Габрово, но и от международните форуми във Виена, Оберхаузен, Хихон, Рим, Тампере, Анеси, Варшава, Корк, Лондон, Техеран, Лайпциг, Мадрид, Солун, Мамая, Билбао, Краков…
„Умно село”, „Стрелци”, „Приятелите на Гошо”, „Музикалното дърво”, „Вълча сюита”, „Ноктюрно”, „Шега”, „Хепи енд”, „Мишената”, „Върни се пак в Соренто”, „Пардон”, „Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, „Серенада”, „Хамлет”, „Екограма”, „Де факто”, „Кауза пердута”(на който е публикувана страница в „Енциклопедия Британика“) – дълъг е списъкът на неговите филми, много от които са класика в родната ни анимация. Безброй са карикатурите и шаржовете, запечатали по уникален начин куриозите в политиката и обществото ни. Простащината, дебелоочието и лицемерието са непростимите грехове, срещу които насочва творбите си.
В последните години от живота си Доньо Донев се връща отново към вестникарството – главен редактор е на вестниците „Тримата глупаци“, „Четиримата глупаци“ и списание „Фрас“. Години наред предава опита и знанията си по Анимационна режисура на студентите в НАТФИЗ. Между многото си причини за гордост той изтъква, че неговите „трима глупаци“ са единствените анимационни герои изкачили Еверест (отнесени там като талисмани от алпинистите Кирил Досков и Николай Петков). Но като един вечно търсещ творец казваше: „Аз своя Еверест като автор не мисля, че съм го качил. Сигурно няма и да го кача. Но по-важен за мен е стремежът към върха. Моя съм го съхранил.“ Стремеж, присъщ на тези, които прокарват пътища и оставят следа.