„Не се оплаквам от съдбата. Живях така, както исках. И не съжалявам за нищо, което съм постигнал, направил, сгрешил в живота“, признава преди време.
От малък си знаел, че ще стане актьор. Въпреки това се записва студент в Химикотехнологичния институт (ХТИ). Разказва: „Завършвайки гимназия, се уплаших, знаете юношеско честолюбие. Страхувах се да не би да не ме приемат. Дори не кандидатствах в театралното училище“. Като момче от провинцията не можел да си представи как ще се върне в родния Плевен, ако не го приемат във ВИТИЗ. Две години изкарва в ХТИ, докато чувайки го как рецитира, един от професорите бащински го съветва: „При нас ще бъдеш един от многото, а ако отидеш в театъра, ще бъдеш само ти.“ Така 45 години на сцената е Той.
Aктьорът изпълнява част от поемата на Пейо Яворов „Калиопа“ – запис 1983 г.:

Сава Хашъмов (5 март 1940 – 11 януари 2012) e роден в Плевен. Завършва ВИТИЗ през 1963 г. при проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, след което отива по разпределение в Бургаския театър. От 1964 г. е в „Народния“, където за 43 сезона, с излъчването си на рицарско достойнство, интелигентност и фина чувствителност, успява да се превъплъти в над 100 роли от класическата и съвременна световна и българска драматургия. Снима се и във филмите „Мъже“(1966), „Бягаща по вълните“(1967), „Един наивник на средна възраст“(1976), „Легенда за Паисий“(1963) и др. От 1977 г. до 1989 г. е секретар на Съюза на артистите. Удостоен е със званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“.
Звездата му изгрява на 23 години, когато в дипломен спектакъл изиграва ролята на Хамлет в постановка на Методи Андонов. Този „Хамлет“ се превръща в най-гледаното представление в началото на 1963 г. „За щастието и нещастието да изиграе тази роля“ разказва актьорът в запис от 2000-та година:

Актьорската му младост е наситена с романтико-героични образи, лирични характери. Но оригиналността на актьорската му същност изплува по-късно – навлизайки в сферата на остро характерните роли. Като Клаверов от „Сенки“ на Михаил Салтиков-Шчедрин, Фьодор от „Нашествие“ на Леонид Леонов, през Кучето в „Синята птица“ на Морис Метерлинг, „Фантазиите на Фарятиев“ на Людмила Петрушевска, Альоша в „Унижените и оскърбените“ на Фьодор Достоевски, до Мървин в „Американска терепия“ на Джеймс Сондърс и др. Ярката комедийност също му приляга. Репетилов в „От ума си тегли“ на Александър Грибоедов му носи наградата на Съюза на артистите – само заради един тринадесетминутен монолог в епизодична роля. Немалко са и ролите му в телевизионния и в радиотеатъра.
Обича, както сам казва, острата, нервна драматургия, в която има сблъсъци на характери, а не картинки от живота. Драматургия, която съдържа провокации, а не констатации. Притеснява се, „няма лакти“ за живота, но в работата си знае какво иска. Най-хубавото място за него е гримьорната, където се чувства неуязвим, сигурен в себе си.

„За мен истинският живот е този на сцената. Имам много приятели навън, но най-големият ми приятел е театърът. Живях в театъра и за театъра“, признава Сава Хашъмов.
Младите колеги му казват „Доайене“, което приема като израз на уважение и го радва. Никога не забравя възторга и преклонението на публиката, „очите на хората, които искат да не бъдат поучавани, а да съпреживеят заедно с теб“. И продължава в размисъл: „Привилегия е да си на сцената и да отправяш послания, да бъдеш не учител, а приятел на тези хора. Не забравям, че съм служител в олтара на един храм, който се нарича театър.“
През 1990 г., в разцвета на творческите си сили, споделя: „Когато изляза на сцената аз вече не мисля за нищо. Трудно ми е преди да започна. Лесно ми е когато играя“:

Заради тежестта на познанието и натрупания опит през годините, уравновесеният, деликатен и спокоен Сава Хашъмов си тръгна от живота тъжен.