Петя Герганова (1905 – 1985) завършва гимназия в София и постъпва като драматична актриса-стажантка в Народния театър. Специализира в Париж (1930 г.). Впечатляващо е нейното внушение от сцената в класическия и романтичен репертоар: Офелия, Оливия, Виола-Себастиан, Хермиона в пиесите на Шекспир – „Хамлет“, „Дванайста нощ“, „Зимна приказка“; Химена („Сид“ – П. Корней); Мария Стюарт, Леди Милфорд, Йохана („Мария Стюарт“, „Коварство и любов“, „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер). В българския репертоар главното в нейните героини е горестната съдба на българката, нейното робство, нейните окови, нейната жертва, но и нейният бунт – Албена в „Албена“ от Йовков, Милкана в „Майстори“ от Рачо Стоянов, Алгара в „Еленово царство“ от Георги Райчев. Всичките й героини са жени с воля и доблест, знаят цената и на победата, и на поражението и се борят докрай.

Освен впечатляващото внушение с природните си дадености, на сцената тя има и неповторим глас, който извира от бездните на нейната душа и се разлива като светлина и музика, омайва и пленява. Той е топъл, с безкрайни нюанси, и дори със затворени очи може да се усети пълнокръвно нейната героиня. И в последната й роля в съвременната пиеса „Соло за биещ часовник“ (Захрадник) в нейната героиня се усеща един дълъг живот, преживян в изкуството, с неговите висоти и разбити илюзии.

Автор е на книгата „Г. А. Стаматов“, Наука и изкуство, 1970.

Текст: Мая Бениеш