Историята на Българската православна църква е изпълнена с много повратни моменти, но всичките ѝ предстоятели са изиграли важна роля не само за укрепване на вярата и единение на народа ни, но и за запазване на българското самосъзнание и държавност.

Основите ѝ са поставени пет години след покръстването на българския народ от княз Борис. Българската държава получава своята архиепископия с решение на Константинополския събор от 869 – 870. Счита се, че през 919 г. е провъзгласена автокефалия, а архиепископът получава титлата патриарх със седалище в Преслав. Патриаршеското достойнство на Българската църква е официално признато от Византия през 927 г. То просъществува до 1018 г., когато патриаршеската институция на практика е унищожена с превземането на Охрид от Василий II. Патриаршеският статут на Българската църква е възстановен официално по време на църковния събор в Лампсак през 1235 г. След падането под османска власт Българската православна църква става част от юрисдикцията на Цариградската патриаршия. След столетия църковни борби, тя извоюва своята независимост със султански ферман през 1870 г., учредявайки се като екзархия. Последният български екзарх Стефан, избран през 1945 г. е принуден да подаде оставка три години по-късно, поради отменянето на схизмата от страна на Цариградския патриарх Вениамин II. Българската екзархия възстановява всепризнатото си патриаршеско достойнство на Третия църковно-народен събор, проведен в София 8-10 май 1953 г. За патриарх и непряк приемник на Св. Евтимий Търновски е избран Пловдивският митрополит Кирил. Това събитие е с историческа важност и предизвиква широк международен отзвук. Още със своето възстановяване Българската патриаршия е призната от Грузинската, Руската, Антиохийската, Чехословашката, Румънската и Полската православни църкви. По-късно това правят и Александрийската патриаршия, Сръбската и Финландската православни църкви.

Сред българските патриарси сияе фигурата на канонизирания за светец Евтимий Търновски, който предвождал миряните в едни от най-тъмните и смутни времена. Книжовникът и просветител не изоставя народа си при завладяването на Търново през 1393 г., а с авторитета и силата си се бори за спасението му. Личността му на предстоятел и водител остава завинаги в националната ни памет с думите на Иван Вазов: „Безстрашният пастир в бедите опасни, в добри дни и лоши народу другар, Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар.“

Чуйте част от словата на предстоятелите на Българската православна църква.

Коледно слово на Екзарх Стефан (1945 – 1948) – запис от 1946 година:

Слово на Патриарх Кирил (1953 – 1971) при избирането му – запис от 1953 година:

Патриарх Максим (1971 – 2012) поздравява миряните за Рождество Христово през 1978 година:

Първото слово на Патриарх Неофит на церемонията по интронизацията му на 25 януари 2013 година:

Снимки: pravoslavieto.com