„Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Свети Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поклонение сега и винаги в безкрайните векове, амин.“ Тъй написа в „Ὀ писмєнєхь“ („За буквите“) Черноризец Храбър, за да знаят и ония, които идат след тях, за да пребъде делото на Кирила и Методия и техните ученици.

Константин Философ, наречен в монашеството си Кирил, произхожда от знатните солунски славяни Лъв и Мария.

„По тия южни места — родния край на двамата славянски първоучители — отколе още се разнасят легенди за тях и особено за по-младия, Константина, който по-късно приема монашеското име Кирил. Разказва се как еднаж въоръжени стражи водили по солунските улици задържан славянин. Събрали се около тях безделници и фанатици, ругаели нещастния човек и хвърляли камъни по него. Имало там и деца, които в своето детско незнание подражавали на големите и също ругаели, хвърляли камъни по славянина. Между тях бил и Кирил, който в детската си възраст бил много буен и непокорен. Излязла майка му и го уловила за ръката — да го отстрани от тия лоши люде и неразумни деца.

— Пусни ме! — дърпал се Кирил.

— Това е един нещастен човек. Защо го мъчиш?

— Но той е славянин — възразил Кирил учуден.

— Славяните също са люде, синко.

— Не, майко. Славяните са диви и опасни, не виждаш ли, че ходят облечени в кожи?

— А ти не знаеш, че и аз съм славянка…

Тогава Кирил легнал на коленете на майка си и дълго плакал. Оттогава се праменил и нрава му — станал смирено дете, изоставил детските лудории и обикнал книгите.

(легендата разказва писателят Димитър Талев в публикацията си „За нашите първоучители“, написана във вестник „Литературен фронт“, бр. 21 от 20 май 1965 година)

Бащата на Константин заема висш държавен пост, а богатите дарования на сина му отварят вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Там той се учи заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий — бъдещия цариградски патриарх. Константин завършва образованието си, но и се сдобива с прозвището Философ.

Първоначално е назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия, но отегчен от суетата на тоя свят бяга тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършва в пост и молитва приснопаметното си дело — да създаде глаголицата и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. От епохалната композиция „Векове на възход и величие 681—1018“, записана през 1966 година, продължава описанието на делото на двамата равноапостоли и мисията им през 863 година до Великоморавия. Откъса от „Пространното житие на Константин-Кирил Философ“ четат актьорите Антони Генов и Петър Гюров.

„Царят му каза:

– И дядо ми, и баща ми, и много други са правили опити безуспешно. Та как бих могъл аз да се справя?

Философът рече:

– Но кой може да запише, да води своите проповеди, та и да придобие име на еретик?

Царят пак му отговори заедно с вуйчо си Варда:

– Ако ти поискаш, Бог, който дава на всички просещи без съмнение и който отваря на хлопащите, може да ти даде.

Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ и прочее.“

За буквите

Когато Кирил и Методий пристигат в Моравия, Ростислав ги приема с много почит, събира ученици и ги предава да ги учат. Скоро след това Кирил превежда целия богослужебен чин и научава учениците си на утринна, вечерня, повечерие и тайнствената служба на­ светата литургия. Тогава според пророческите думи: „отвориха се ушите на глухите да слушат библейските слова и стана ясен езикът на гъгнивия. Бог се възвесели за това, а дяволът се огорчи.“

Този първоначален акт на сътворение на писменост поставя началото и на неговото разпространение, приемане и развитие в редица княжества и царства, които се опитват да премахнат немското влияние в своя духовен и светски живот. След обвиненията в неканоничност на проповедническата дейност и „несвещеност“ на езика, на който се извършва богослужението, Кирил и Методий напускат Великоморавия и по пътя си към Константинопол и Рим спират в Блатненско княжество в Панония. Там по молба на княз Коцел обучават близо петдесет ученици.

„Никога не го видехме ние да стои празен, а винаги или четеше, или пишеше, или учеше“ — тези думи са взети от изгубеното житие на свети Кирил Философ, а така представя своята теория за създаването на глаголическата азбука историкът акад. Иван Снегаров в интервю на Славка Матова за Българското национално радио (БНР) през 1967 година. Неговите проучвания показват, че пространното житие на светеца всъщност преразказва част от изгубеното и го допълва.

„България е страната, в която най-рано от всички страни в Европа народният, живият език става писмен — влиза в литературата“, казва в интервю от 1980 година за БНР историкът акад. Владимир Топенчаров.

Когато виждат, че просветителското им дело е застрашено, двамата братя се отправят към Рим, за да го защитят пред самия римски папа. Там Константин Философ тежко заболял, а „на следния ден той приел светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този монашески чин прекара петдесет дни. Когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, той вдигна ръце към Бога и със сълзи отправи молитва, като казваше тъй:

„Господи боже мой, който си сътворил всички ангелски чинове и безплътни сили, който си разпрострял небесата и си утвърдил земята, който си привел от небитие в битие всичко съществуващо, който всякога и всякъде изслушваш ония, които изпълняват твоята воля и се боят от тебе, и спазват твоите заповеди, послушай и моята молитва: запази твоето вярно стадо, над което беше поставил мене непотребния и недостоен твой раб, избави го от безбожната и поганска злоба на ония, които говорят хула срещу тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни твоята църква с множество и съедини всички в единодушие, създай избрани люде, единомислещи в твоята истинска вяра и в правото изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на твоето учение.“

Самият папа Адриан II извършва погребението му в църквата „Свети Климент Римски“, а българският владетел Борис-Михаил приема учениците на Методий, които се установят в България и обучават бъдещите свещеници на старобългарски език. В „Краткото житие на Климент Охридски“ е записано: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ С тази първоначална обработка на глаголицата Климент Охридски поставя основите на българската азбука, която ще бъде наречена в последствие с името, с което е известна и до днес — кирилица. Нейното развитие и разпространение започва от Преславската и Охридската книжовни школи.

Тази теория за „колосалния труд“ на Климент и Наум и осъществяването на „великата идея на братята Кирил и Методий —  всеки народ да да чете Божиите книги на свой език“, представя на слушателите на БНР проф. Божидар Димитров през 1999 година.

„Нямаме и нищо друго тъй голямо, което да сме дали на света и на славяните — тия малки наши писмена…“, обобщава в своето есе във възхвала на делото на Кирил и Методий проф. Марко Семов.