Андрей Ляпчев и Атанас Буров (отдясно)

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме“, думи на Атанас Буров – един от значимите български и европейски държавници, които са все така актуални и днес, когато отбелязваме 145 години от рождението му.

Роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 Буров учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в парижката Сорбона през 1903 година. Баща му – банкерът Димитър Буров, основава през 1895 година в Русе „Българска търговска банка”. Банката и свързаните с нея предприятия са в основата на една от влиятелните политически сили в страната – Народната партия.

Като активен член на Народната партия Атанас Буров е избран за народен представител. Политическите си разсъждения излага в клуба на Народната партия и публикува във вестник „Мир”. Неговото ораторско майсторство е съхранено и в архивните записи на речите му в Парламента, в които с ерудиция и проникновеност убеждава елита на българската нация – далновидно и аргументирано.

„Вместо народът в своята цялост да бъде източник на властта, вместо той чрез своите избраници да бъде върховен контрольор на управлението, у нас е станала една дълбока фалшификация, която прави, щото правителството да създава народните представители, щото то да създава хората, които ще го контролират. …Цялата наша парламентарна система се фалшифицира: контролата изчезва, чувството на отговорност изчезва; живее се, управлява се дотогаз, докогато правителството се ползува с доверието само на единия фактор, и когато това доверие изчезне, без никакви други съображения заменява се с друго правителство, което също така трябва да се ползува с доверието на единия фактор. Цялото равновесие между двата фактора, което е основата на парламентарното управление, у нас отсъствува“, казва в речта си „За вътрешната и външната политика на правителството“ Атанас Буров, произнесена пред XV Обикновено народно събрание.

Участва в Балканската война като подпоручик, а след края ѝ е отличен с орден „За храброст”. В средата на 1913 година Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Участието му в правителството, в този труден за страната момент променят политическите му възгледи. През есента на 1917 година влиза в кабинета на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността. През ноември 1920 година той отново е в опозиция и е избран за секретар на Обединената Народнопрогресивна партия, в която се вливат Народната и Народнопрогресивната партия. С огромна енергия Буров работи за обединяване на десните сили, позиционирани встрани от БЗНС и БКП, като привлича изявени личности от други политически групи в Народния сговор. Целта му е да свали от власт земеделците чрез парламентарни избори. През 1923 година се оформят две крила – едното пледира за парламентарна демокрация начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров, а другото използва заговорнически и насилствени методи в политиката, начело с проф. Александър Цанков и генерал Иван Вълков.

В правителството на Андрей Ляпчев Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и външно-политическа обстановка изисква сериозни усилия от външния и финансовия министри, които постигат редица успехи – отпускането на „Стабилизационния” заем за укрепването на националната валута, развитие на транспорта и съобщителните линии. С парите правителството успява да осигури земя и подслон на бежанците от Македония и Беломорска Тракия. Но най-голяма трудност представлява предоговарянето на унизителните условия на Ньойския мирен договор от 1919 година. В условията на сложна международна обстановка и неблагоприятно отношение на великите сили, Буров и финансовият министър Владимир Моллов договарят намаляването наполовина на главницата на репарациите, възлизащи на 680 милиона златни франка. Политикът Атанас Буров предвижда и избухването на Втората световна война. След провала за консолидиране на дясно ориентираните политически сили влиза в 7-дневното правителство на Константин Муравиев с идеята за спасяване на България. Обявената ни от СССР война води след себе си радикални промени.

След деветосептемврийските събития Буров е осъден от Народния съд. В историческия архив на Златния фонд на БНР е запазен запис от произнасянето на присъдата на регентите, царските съветници и бившите министри, сред които е и Атанас Буров. Присъдата е прочетена на 1 февруари 1945 година от Стефан Манов, старши член на Народния съд.

През 1945 година е освободен, но две години по-късно, когато се обявява против смъртната присъда на Никола Петков, е интерниран в Дряново, където на чаша вино с журналиста Михаил Топалов-Памукчиев, разказва своите спомени – свидетелства за исторически събития, в които той участва като банкер, политик, дипломат и прозорлив стратег. Впоследствие е изпратен на лагер в Дулово. През 1950 година е осъден на 20 години затвор по обвинение в подготовка на преврат. Умира 4 години по-късно в Пазарджишкия затвор.

Животът и делото на Атанас Буров са неразделна част от съдбата и историята на България. Виден финансист, политик и държавник на своето време, той е актуален и днес с убежденията си на демократ, хуманист и патриот.

„…историята на времето, като красотата, бързо преминава, и за да остане нещо от нея, трябва да се записва“, обобщава Михаил Топалов-Памукчиев в книгата си „Срещи с Буров“.

По тази публикация работи Милен Димитров