Най-изпълняваният съвременен композитор в света, който рядко излиза пред публика и не говори за музиката си. У дома си е в горите на Естония, там създава своята музика и може би неволно впечатлението, че е отшелник в своето време. Това е Арво Пярт (Arvo Pärt) – световноизвестният естонски композитор-минималист, създател на религиозна и хорова музика, който е и изключително популярен със своята филмова музика.
Роден на 11 септември 1935 година в Пайде, Естония, която през 1944 година е окупирана от Съветския Съюз, Пярт учи в музикалните училища в Раквере и Талин при Вельо Тормис. Продължава музикалното си образование в Държавната консерватория в Талин, където изучава композиция при Хайно Елер. В ранните си пиеси, до средата на 60-те години, използва серийна техника, а в началото на 70-те се се връща към колажа и се насочва към музиката на минали епохи.
Арво Пярт работи и като звукорежисьор в Естонското радио от 1958 до 1967 година. Това са годините на ранните му модернистични композиции. Естонската музика през 60-те години е оформена от цяло поколение композитори с модерен подход – макар и с няколко години по-възрастните от него Ейно Тамберг, Вельо Тормис, Яан Раатс, както и младият Кулдар Синк. Чрез тяхната музика всички основополагащи стилове и композиционни техники на ХХ век са въведени в естонската музикална школа: неокласицизъм, додекафония, сериализъм, колажна техника и алеаторика.
Дори да изгубя всичко…
„Музиката е приятелят, който ме разбира и проявява своята емпатия спрямо мен. Музиката, която прощава и приласкава. Тя е копринената кърпа, която ще избърше сълзите на тъгата ми, тя е и изворът на сълзите ми от щастие. Музиката е тази, която ме кара да се чувствам свободен и да продължавам да се боря. Моят трънен венец, впит в плътта и душата ми“, думи и мисли записани в дневниците на естонския композитор Арво Пярт. Съкровени размисли, които той разкрива пред света в документалния филм „Дори да изгубя всичко“, посветен на 80-та годишнина от рождението му.
Парадоксално е, че Арво Пярт е един от най-продуктивните и високо ценени композитори на филмова музика в Естония през 60-те и 70-те години. Но филмовата музика остава и единственото поле, в което той може да ангажира своя талант, след като в творческата му биография годините между 1968 и 1976 година са период на сериозна криза. Време на окончателното му отказване от модернистичните техники и изразни средства, използвани досега, както и търсене на личен музикален език и в резултат на това радикална промяна в стила на автора.
„По това време не знаех дали в бъдеще ще мога да композирам изобщо. Тези години на обучение не бяха осъзнато прекъсване, а агонизиращ вътрешен конфликт, на живот и смърт. Бях загубил вътрешния си компас и вече не знаех какво означава интервал или ключ“, признава Пярт много години по-късно.
След този период на мълчание, който завършва през 1976 година, творецът открива техниката „тинтинабули“ (от лат. малко звънче), която остава и до днес неговият основен музикален стил. В музикалното предаване „Контрапункт“ Екатерина Дочева и Маня Попова представят школата, идеите и творчеството на Пярт в запис от 2003 година.
„Вариациите за изцеление на Аринушка“ за пиано е композирана през 1977 година за дъщерята на композитора Арийна, която се възстановява от операция на апендикс. Пиесата илюстрира предпочитаната от композитора техника и представя шест кратки вариации, първите три от които са в минор, а останалите в мажор.
Арво Пярт емигрира от Съветския съюз през 1980 година. Оттогава неговата работа е свързана предимно със създаването на творби върху религиозни текстове – „печално красива и неизбежно тъжна музика“.
Като активен и продуктивен композитор Пярт продължава да работи без повече прекъсвания. Създава редица вокални композиции, често базирани на литургични текстове или други християнски молитви, сред тях има и много мащабни композиции за хор и оркестър. В Германия, където се установява започна трайното му сътрудничество с Манфред Айхер, основател и продуцент на независимата звукозаписна компания ECM Records. През 1984 година, когато излиза инструменталният му албум Tabula rasa, Манфред Айхер представя Арво Пярт на света. Скоро след това музиката му вече е включена в програмите на много известни фестивали, оркестри и ансамбли, както и в телевизионни и радиопредавания. От този дебютен албум всички записи на основните произведения на Пярт са издавани от ECM.
В годините на съзидание извън родината си Арво Пярт свързва творческия път на редица композитори от Съветския съюз с Манфред Айхер. За положителното влияние, което тези срещи оказват върху работата му грузинският композитор Гия Канчели разказва пред Екатерина Дочева и Маня Попова в интервю (на руски език) за Българското национално радио от 2001 година.
Мълчанието и сътворението
„Винаги съм се оставял да ме водят текстове, които са ми особено близки и които са с екзистенциално значение за мен. Това е един вид корен, който стига много дълбоко и ме издига нагоре; става дума най-вече за същия плод, който храни света от векове.“
„Отшелник“ от светския живот Арво Пярт е отдаден на сътворението на своята музика. Музика изваяна в мълчание – „онова Нищо от което Бог сътворява света“. Той е абсолютен майстор на неподвижността и мрачното спокойствие, на семплата и дълбоко сетивна музика. Сетивност отвъд литургичния текст, чиято ефирност с лекота се интерпретира в концертните зали, но също така завладяващо звучи и под купола на храма.
„Ако ние обсъждаме едно време-пространство от 2000 години, признаваме, разбираме, че човекът много малко се е променил. По тази причина съм привърженик на разбирането, че сакралните текстове винаги са много актуални. В тази гледна точка няма значителни разлики между вчера, днес и утре, защото има истини, които са с дълготрайна валидност. Човек чувства днес по същия начин, както тогава, и има същата необходимост да се освободи от своите прегрешения. Текстовете са независими от нас и ни очакват. Всеки има своето време да достигне до тези текстове“, разяснява своята идеология Пярт.
Много личното му и дълбоко усещане за живота, основано на християнските ценности, религиозни практики и търсене на истината, красота и чистота се превъплъщава в онази универсална простота, която доминира музиката на Арво Пярт до днес. Както в „Самотата – състояние на духа“ (Solitudine – stato d’animo), където Пярт създава онова пространство между фразите и нотите, в което слушателят с удоволствие настанява своето екзистенциално спокойствие.
„Единят глас в музиката ми е гласът на моите грехове, а другият е гласът на опрощението. Така има диалог между двата гласа. Единят е по-сложен и субективен, а другият е семпъл и обективен – те се допълват“, описва я композиторът.
От 2010 година Арво Пярт живее постоянно в Естония. През същата година, по негова и на съпругата му Нора инициатива, в Лаулазмаа е създаден музикалният център „Арво Пярт“. В сътрудничество със самия Пярт и неговото семейство Центърът има за цел да съхранява и поддържа личния архив на композитора.