„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб”, казва едно жълто мече на приятелчето си, преди почти сто години.

Неговият създател Алън Александър Милн (18 януари 1882 – 31 януари 1956) се ражда в Шотландия, но израства в Лондон. Eдин от учителите му в детството e писателят Хърбърт Уелс. Милн завършва Тринити колидж в Кембридж със стипендия по математика. В студентските си години редактира и пише за списание „Гранта”. През 1903-та се мести в Лондон, където по-късно се присъединява към редакцията на хумористичното британско списание „Пънч”. Като помощник редактор в списанието до 1914 година, Алън Милн пише хумористични стихове и увлекателни есета. През 1915 година взема участие в Първата световна война. Служи за кратко във Франция, като офицер свързочник на фронта, но е демобилизиран заради заболяване и се прибира у дома.
Тук Милн започва да се занимава с драматургия. Създава поредица от леки комедии като „Мистър Пим минава” (1921), „Майкъл и Мери” (1930) и др. Плод на страстта му към криминалния жанр е романът „Тайната на Ред хауз” (1922). Стихотворенията си „Вечери”, „Коледата на крал Джон”, „Сменят стражата в Бъкингамския дворец” и други посветени на сина му Кристофър Робин, публикува в книгите „Когато бяхме малки”(1924) и „Сега сме на шест години” (1927). През 1929 година Алън Милн адаптира детската класика „Шумът на върбите” от Кенет Греъм за сцената под заглавието „Жабчо от Жабин дом”.

Обвиняват Милн, че като пламенен пацифист през Първата световна не е написал нищо пламенно против войната. Но може би най-пламенният му пацифизъм е в самия факт да не може да го направи: от отвращение, от срам и гняв.
„Ако оживея след всичко това, пише в едно писмо до брат си, ще открия любовта наново.”

„Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги!” ще каже неговият класически герой Мечо Пух, роден навярно от тази наново възродена любов на създателя си, през 1926 година.
Мечо Пух идва на този свят в Южна Англия, в Хартфийлд. В семейната вила Алън Милн наблюдава как съпругата му и малкият им син съчиняват най-различни истории, в които герои са играчките на 5-годишния Кристофър Робин – един от главните герои в повествованието. Сред тях е и мечката, кръстена Уини в чест на нейната „посестрима” от лондонския зоопарк, към която малкият Кристофър е силно привързан. Така любимата плюшена играчка получава името Уини Пух.

Историите за Мечо Пух и неговите приятели – боязливият Прасчо, меланхоличното магаренце Йори, хиперактивният Тигър, Бухала, Зайо, Кенга, Ру, се разиграват в гората Ашдаун (прототип на Голямата гора), край самата вила. Първата история за Мечо Пух е публикувана в навечерието на Коледа през 1925-а във вестник „Лондон ивнинг нюз”. Интересните приключения илюстрира художникът Ърнест Хауърд Шепърд в излязлата година по-късно книга „Мечо Пух”, която придобива светкавичен успех и популярност. Две години след това излиза и продължението – „Къщичката в къта на Пух” (1928).

Откъс от спектакъла „Мечо Пух” на Централния куклен театър с Лина Бояджиева, запис 1977 година, Златен фонд на БНР:

Мечето и неговите приятели се превръщат в любими герои на английските деца, а по-късно и на децата по целия свят. „„Мечо Пух” е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен”, твърди авторът Алън Александър Милн, пресъздал зад щурите приключения на животинчетата, огромна философия. 
„Да се каже, че Пух е мече с много малко мозък, е чисто изкривяване на истината”, смята британският историк Джон Тирман Уилямс. Според него в книгата на Алън Милн зад приятелите на Кристофър Робин се съдържат всички философски идеи, които Европа е родила, като се започне от древногръцките космолози и се стигне до екзистенциалистите на ХХ век. Уилямс например смята, че полетът на Пух с балон съвсем ясно отразява ницшеанския критерий за свобода.

Светът на Пух е свят на добротата, приятелството и толерантността. Защото приятелството е способността да приемеш другия с положителните и отрицателните му качества, без да се замисляш за недостатъците му. Децата се възпитават с добрината, да обичат и да прощават. Затова и всяка глупава постъпка на Мечо Пух или на Прасчо не се възприема като глупава, а като невинна. И приятелите се обичат още повече. В книгата не става въпрос за наивност, а за невинност. Играчките, както и героите от приказките, стават живи същества с характери и имена. Играчките развиват въображението, начина на мислене и приучават към различни умения.
„„Мечо Пух” е една лъчезарна книга за слънчево детство. Тя отвежда детето в приказния горски свят на животните, учейки го едновременно с това на мъдрост. Тя е създадена за забава на подрастващите, защото децата имат нужда да се веселят, да се зареждат с позитивна нагласа. Това е книга и за всички възрастни, всеки извлича от нея това, което открива за себе си в посланието”, твърди проф. Симеон Хаджикосев, един от най-големите ни познавачи на западноевропейската литература. Той е убеден, че бихме могли да сложим „Мечо Пух” редом до „Майстора и Маргарита”, „Алиса в страната на чудесата”, „Малкият принц”.

Книгите с героя на Алън Милн са преведени на 40 езика и всяка година Пух и приятелите му носят над 5 милиарда долара печалба на „Уолт Дисни”, която държи авторските му права. Компанията адаптира и илюстрациите на Ърнест Шепърд и започва да произвежда филми, телевизионни програми и всевъзможни продукти, свързани с този персонаж. През 2006 година, по повод 80-годишнината от създаването си, превърнатият от Дисни в анимационен герой – Мечо Пух получава звезда на Холивудската алея на славата.
И днес, където са се разигравали историите с най-доброто мече и неговите приятели в гората Ашдаун, до вилата на Алън Александър Милн, се стичат много хора. С едничкото желание да се потопят в митичния свят на Кристофър Робин, Пух, Прасчо и другите герои. Тук човек може да се разходи по мостчето на Пух, да си поиграе на Пухопръчки или да се отбие в бакалницата, където навремето Кристофър Робин си купувал разни лакомства. И сега там се продава истински „МеТ на Пух”, чаши за чай с изображението на великото мече и какви ли не Мечопухски джунджурийки.
Местата, по които са лудели Пух и приятелите му са същите – езерото, брегът, мостчето, гората, Дъба с прекрасния старинен дворец на Бухала… Ето го и Пух, доволен, че приятелят му Кристофър Робин не го е забравил и си тананика: „Ура! Ура! Ура! За Пух!”.
А на мен ми се иска да съществувам в един свят, в който хората ще започнат да си говорят така, както Мечо Пух и магаренцето Йори.