Обаятелен актьор, талантлив режисьор и личност с изключителни организаторски качества, Ангел Сладкаров (18 октомври 1892 - 16 януари 1977) е основополагаща фигура в историята на българския професионален оперетен театър. Роден е в София, но израства в Шумен,…

“Фани Попова-Мутафова — голямата българска белетристка е жена с много страдалческа съдба, жена-стоик и истински будител. Въвлечена в политическите въртопи на своето време, изстрадала арести, инквизиции и съдебни процеси, тя е единствената жена, осъдена от Народния съд…

„Днес, когато се озовахме в толкова тъжни и безнадеждни условия, открили простор за най-низките страсти и унищожителни стихии, на които някога е била свидетел нашата история; когато стоим стъписани пред гледката на един саморазрушил се свят, но…

Майсторът на мостове Попитали веднъж едно югославско момиченце, ученичка в основното училище: – Знаеш ли кой е построил най-големия мост на Дрина? – Как да не знам – отвърнало то. – Иво Андрич! Това, казват, не е…

На 5 октомври 1912 година цар Фердинанд I Български отправя към народа си манифест за обявяване на война на Турция, останала в историята като Първата Балканска война. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ:…

Големият немски лирик Хайнрих Хайне в своето преклонение пред гения на Сервантес казва: „Авторът на „Хамлет” и авторът на „Дон Кихот” са двамата най-велики поети, които новото време създаде. Повече отколкото кроткият Уилям, Сервантес упражни върху мен…

Илия Йосифов (27 септември 1912 – 19 юни 1993) е едно от ярките имена в българската оперна култура. Майстор на лиричния репертоар, той създава десетки роли на сцената, а като вокален педагог е сред създателите на националната…

„Човечеството е създало религиите, дипломацията, Организацията на обединените нации, атомната бомба, но как може да бъде спасено едно дете, още не е измислило. Нито религията, нито дипломацията, нито ООН можеха тук да помогнат. Тогава ще помогнем ние.…

„За живота на Камен Зидаров не може да се разказва. Той изключва повествувателността. В него има нещо епико-драматично, което сякаш винаги е настояще и никога минало. За да бъде минало, то трябва да бъде отделено в съзерцание.…