„Баща ми ме изпрати в Академията с един пакет рисунки и каза: „Иди при Илия Бешков, това е човек, който ще ти каже, ако той приеме тези рисунки, остани, но ако той каже, че от тях не става нищо, ела си.“ Аз усещах, че нещо огромно ми предстои и че Илия Бешков ще ми отвори вратата за него. Година по-късно, през 1942-а ме приеха трети по списъка, което означава, че съм се представил нелошо на изпита“. И още в първите години на своето следване бъдещият карикатурист Цветан Цеков-Карандаш се увлича по сферичната перспектива на Ренесансовата живопис и започва задълбочено да я  проучва. У нас той е художникът, който отделя съществено внимание върху картинната геометрия на Леонардо да Винчи и прави паралел между философията на Леонардовите сферични композиции и на фреските на Боянския майстор.

Цветан Цеков-Карандаш (24 ноември 1924 – 2 февруари 2010) е роден в село Искър, Плевенско. Учи една година рисуване при големия майстор на карикатурата и илюстрацията Илия Бешков, а след това завършва живопис в Художествената академия при професор Дечко Узунов. Още като студент започва работа в новосъздадения хумористичен вестник „Стършел“, където работи в следващите 40 години. Псевдонима Карандаш (от рус. молив) му го измисля главният редактор на вестник „Нашенец“, журналистът Стоян Нейков. „Повтаряше го непрекъснато, докато не забравя рожденото си име“ – спомня си карикатуристът. Първата самостоятелна изложба на Цветан Цеков-Карандаш е през 1972 година в Плевен. Изминали са 30 години от началото на творческата му дейност и „може би и още 30 години нямаше да направя изложба, ако не беше инициативата именно на моите земляци – спомня си художникът. – Заслугата е преди всичко на културните дейци от родното ми село Пелово (дн. Искър) и Окръжна художествена галерия в Плевен.“ Запитан с какво най-много го привличат политическите рисунки, които доминират в изложбата му, той отговаря: „За мен всички карикатури са политически, от ярко изразената политическа идея до най-безобидната наглед, всички имат политическо значение“. На същата експозиция журналист обобщава, че карикатурата е призвана чрез осмиване да воюва срещу съществуващите бюрократи, лентяи, кариеристи, сиреч да прави корекции у хората. След това се обръща към Карандаш: „Какъв ще бъде Вашият принос в тази нелека работа и какви са Вашите бъдещи творчески планове?“, а художникът му отвръща: „Карикатурата се бори за плановост, наистина, но самата тя се развива безпланово, тъй че моите планове си остават карикатурни“.

„Навсякъде, където виждаме красота, има златно сечение, тя може да бъде търсена съзнателно, може да бъде търсена интуитивно и по чувство, но тя, съществуваща за окото, говори, че тя съществува в самата си субстанция на произведението – споделя художникът по така вълнуващата го тема за златното сечение в интервю от 1993-а. – Такива примери могат да се посочат още много в нашата културна традиция, но при Боянския майстор това е нещо абсолютно съзнателно, нарочно. То спокойно може да се нарече Проторенесанс. Сигурно биха могли да се потърсят и други примери, но аз лично не знам други като Боянската църква у нас. (…) За чуждите автори още не е известна тази геометрия, която странно привлича и особено добре се сравнява и открива, и то с неслучайни образи, а именно с Христос от „Тайната вечеря“ и с Мона Лиза. Но Боянският майстор предхожда Леонардо и с това може да се гордеем.“

Цветан Цеков-Карандаш изследва Леонардовата картинна геометрия през целия си творчески път, но през последните десетилетия се занимава по-обстойно с тематични проучвания и изнася публични лекции. През 2005 година основава Лаборатория по нестандартна геометрия. Карандаш е първият носител на наградата за карикатура на името на Илия Бешков, връчена през 1971 година от Съюза на българските художници. Два пъти е награждаван с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Илюстрира книги за деца от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Често перото му изобразява Христо Ботев като контрапункт на съвременни образи и явления. Със своя художествен и философски поглед върху сферичната перспектива на Ренесанса Карандашовият стил остава иновативен в българското културно пространство.