Монолог на Подкольосин в „Женитба“ от Николай Гогол

Легендата на българския театър Константин Кисимов (1897 – 1965) завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1922 г., учи в Сорбоната, но не става адвокат или съдия, а се посвещава на любовта си към театъра и киното. През 1923 г. е приет в театралната школа при Народния театър. Дебютира в ролята на Сганарел в „Любовта лекар“ от Жан-Батист Молиер. От началото на 30-те до средата на 60-те години на миналия век артистът има ярко и неповторимо присъствие на сцената и в киното както в големите, така и в малките роли. Актьорският му диапазон е невероятен – от Великия инквизитор в „Дон Карлос“ и Геслер във „Вилхелм Тел“ от Фридрих Шилер, Арпагон в „Скъперникът“ и Оргон в „Тартюф“ от Молиер, сър Андрей Егчик в „Дванайсета нощ“ и Хамлет в едноименната трагедия на Уилям Шекспир, през Патлен във френския народен фарс „Адвокатът Патлен“, Добчински в „Ревизор“ и Подкольосин в „Женитба“ от Николай Гогол, Езоп от едноименната пиеса на Гилерме Фигейреду (за тази роля в Бразилия му е издигнат паметник), Мича в „Опечелена фамилия“ от Бранислав Нушич до Владимиров в „Големанов“ и Манчо от „Вражалец“ на Ст. Л. Костов, Хаджи Андрея в „Албена“ и Златил в „Боряна“ от Йордан Йовков и още много други. Коронната роля на Константин Кисимов е Странджата в „Хъшове“ от Иван Вазов, която играе цели трийсет години. В патетиката на героичните му образи, хиперболизацията на комичните образи и чудатия свят на гордите му самотници има нещо дръзко, весело и забавно, напомнящо на карнавалните маски.

Константин Кисимов е известен изпълнител на произведения на Христо Ботев, Никола Вапцаров, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и Джордж Байрон, а интерпретацията му на Вазовите оди от цикъла „Епопея на забравените“ – „Опълченците на Шипка“, „Кочо“ („Защитата на Перущица“) и „Паисий“ – екзалтира публиката. Актьорът има и богата филмография, част от която са творбите „Грамада“, „Калин Орелът“ (за тази си роля е удостоен с Димитровска награда), „Под игото“, „Героите на Шипка“, „Хитър Петър“ и др.

През 1999 г. издателство „Абагар“ публикува спомените на Константин Кисимов.