„Съдържанието на журналистическото творчество е съдържанието на самия живот! — пише в своята книга „Слова за словото“ публицистът Веселин Йосифов — Ние работим за деня, за днешния и утрешния ден, но не желаем да бъдем еднодневки. Вестникът се…

Димитър Шишманов (19 ноември 1889 – 1 февруари 1945) е български писател, драматург, дипломат. Юрист по образование, той е автор на разкази, романи, театрални пиеси, критика. Потомствен интелектуалец с разностранни интереси, той навлиза в политиката на България…

Литературното наследство на Петко Ю. Тодоров – разкази, идилии и драми, създадени в края на XIX и първото десетилетие на XX век – обхваща един от най-самобитните и оригинални страници на нашата белетристика до Първата световна война.…

Кнут Хамсун е сред най-изтъкнатите скандинавски автори на художествена проза и писателят, с чието име е свързано създаването на първия модерен роман в норвежката литература — психологическата книга „Глад“, издадена през 1890 година. Творчеството му носи усещане…

„Наваля нов сняг и сега небето се е изяснило като гледжосана паница с нарисувани по нея звезди и един виторог месец, също като тоя, който се е наклонил до самия комин на съседната къща. Виторогият месец и…

„Човешката природа, читателю, е днес дълбоко скрита под костюмите, позите и благоприличните маниери на съвременния гражданин. Тя се появява само в редки мигове, когато под напора на необичайното безбройните наслойки рухват, за да разкрият неприличната голота на…

Георги Стаматов (25 май 1869 – 9 ноември 1942) е изключително колоритна фигура в българската белетристика. Бивш армейски офицер, а в последствие професионален съдия, този майстор на словото се ражда в Русия, в град Тираспол. Син е…

„У Едгар По има една черта, която го отличава рязко от всички други писатели и е негова характерна особеност: това е силата на въображението. Не че той превъзхожда с въображението си останалите писатели, но в неговото въображение…