Живот, живян с книгите. Над 400 научни публикации, повече от 80 редактирани книги, библиографии, сборници и периодични издания, няколко авторски книги. Сътрудник на най-авторитетните културни издания в България между двете световни войни, един от основоположниците на българската…

Литературовед, историк, археограф, критик, фолклорист и популяризатор на постиженията на българската наука и култура акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) оставя след себе си огромно научно и документално наследство, много ученици и последователи.…

„Най-забележителното дело на Кирил и Методий е създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука, съобразена с всички фонетични особености на славянския език. Кирилицата не би могла да се появи без образеца…

“Нищо не може да попречи на идеите за истина, справедливост и мир да преминат границите и да се разпространят в света”, заявява Фредерик Жолио-Кюри на Втория конгрес на мира във Варшава през 1950 година. Записът (на френски…

„Майка ми често говореше за Ася. По едно и също време те са учили в Швейцария. Колко е хубаво да имаш близък човек, роднина и приятел – казваше тя – особено, ако си само момиче в чужбина.…

Съвременниците му го наричат гений на езика, а в историята остава като един от първостроителите на българския език. „Да любим езика си, да го браним, да го творим и обогатяваме“ – тези думи звучат не само като…

Преди 150 години в къщата на Варвара хаджи Велева в румънския град Браила започва историята на най-голямата научна институция на съвременна България. Между 26 и 30 септември 1869 г. там заседават изявени представители на българските общности от…

На 20 юли 1969 г. в 21.17 ч. средноевропейско време лунният модул „Ийгъл“ с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на борда каца успешно на лунната повърхност. Тъкмо навреме, защото горивото е било почти на привършване. Тъкмо…