Денонощно свети прозорецът на столичната ул. „Достоевски” № 6 за млади хора, жадни за роли и търсещи истини за живота и себе си в него. Когато тези хора са Стефан Данаилов, Руси Чанев, Катя Паскалева, Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, под грижата на театрал от европейски мащаб, какъвто е проф. Боян Дановски и си сред тях, сцената не може да не стане твоя съдба.

Марин Янев е роден в семейство на театрални работници, във Варна, на една дата с големия режисьор Леон Даниел – 17 февруари през 1943 г. Вдишвайки сценичната прах на декори и театрални костюми, като че пътят му е предначертан. Докоснал се до хората и от двете страни на театралната завеса, сам участвал в детските роли в някои представления, той с основание може да се нарече дете на театъра. Твърди, че заразата е била неизбежна, но явно и неизличима, след като и днес е обграден в семейството си с театър. Съпругата Цветана е актриса, дъщерята Кристина също, а другата – Марина е сценограф.

16 години твори и израства професионално на сцената на театър “Сълза и смях”. Там дава живот на незабравими роли: Мати от „Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, Безносият в „Старчето и стрелата” от Никола Русев, Бредли в „Заровеното дете, там отзад“ на Сам Шепърд, Жадов в „Доходно място“ на Островски… Наградата на Съюза на артистите за мъжка роля за Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо” му отваря вратите на голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов”, още роли и екзалтирана публика.

„Адресът на нашите усилия е съвременността”, убеден е актьорът, но трябва да умееш да отведеш зрителя там където поискаш, защото доверието е всичко, за което си работил зад театралната завеса. За доверието на зрителя Марин Янев посвещава живота си.