На днешния ден се навършват 20 години от встъпването в длъжност на Петър Стоянов като президент на Република България (1997 – 2002). Адвокат по професия и политик, той е вторият президент на страната, избран като кандидат на Обединените демократични сили. Петър Стоянов е първият български държавен глава след Втората световна война, който не е бил член на комунистическата партия, един от малкото български политици, чиято биография е свързана само с една политическа партия – Съюза на демократичните сили, първият президент, който официално пледира за членство на България в НАТО, воден от убеждението, че тя не може да стане член на ЕС, без да е член на Северноатлантическия съюз (в програмната си реч Стоянов определя политиката си за евроатлантическа ориентация на страната като политика на нов цивилизационен избор за нея) и първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в интернет. По време на мандата му България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия, а подкрепя бомбардировките на Алианса над Югославия през 1999 г., започва активни преговори за присъединяване към ЕС, които са от ключово значение за последващото й приемане, ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Също така американски президент за първи път посещава нашата страна. В книгата си „Митове на българския преход“ бившият министър-председател Филип Димитров отбелязва: „Малко президенти ще имат шанса да дадат на България толкова много, колкото й даде Петър Стоянов в своите два звездни мига: когато успя да помогне за мирното решение на кризата на 4 февруари 1997 г. и когато прояви най-голяма решителност в държавата и залагайки целия си престиж, наложи по-бързо и ефикасно присъединяване на правителството към позицията на Запада в Косовската криза.“

Заради решителните си действия за разрешаване на политическата криза (БСП се отказва от съставянето на ново правителство), енергичните мерки за овладяване на хиперинфлацията и продоволствената криза, както и категоричните си действия за членство на България в НАТО и ЕС, Петър Стоянов получава безпрецедентна обществена подкрепа, която през първата година от мандата му е над 85%.

През 1999 г. по покана на българския държавен глава президентът на САЩ Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение у нас, което бележи повратна точка в новата евроатлантическа ориентация на страната ни и дава силен тласък за приемането й в НАТО и ЕС.

Освен с политиката си по отношение на външнополитическите приоритети на България, Петър Стоянов ще бъде запомнен и с категоричната си позиция срещу корупцията и злоупотребата с власт, със защитата си на законовия ред и правата на гражданите и с реномето си на политик, който не е получил никакви лични облаги от властта. През 1997 г. Петър Стоянов е отличен с наградата „Лидер на нова Европа“ за „изключителни постижения в изграждането на образа на нова България по света“. Носител е и на годишната награда на Световния икономически форум „Кран Монтана“ за 2000 г. за приноса си към развитието на демокрацията и свободната пазарна икономика.

По повод 20 години от встъпването му в длъжност е издаден сборникът „Президентът Петър Стоянов. Преговор на историята“, който съдържа негови статии, речи, интервюта, коментари и размисли за българската демокрация от 1996 г. до днес.