На този ден, 18 ноември, преди 30 години на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ се провежда първият свободен демократичен митинг след 45 години тоталитаризъм. Събитието е организирано от нароилите се в последната година неформални организации като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, КТ „Подкрепа“, „Екогласност“, Независимото дружество за защита на правата на човека… Водещ на митинга е Александър Каракачанов, секретар на „Екогласност“.
Този митинг е наистина първи свободен и демократичен, но е и разрешен, а съгласие за него дава новоизбраното само преди седмица ръководство на БКП при условие, че там ще се афишира подкрепа за прясно подхванатия курс към преустройство, начело с новия партиен лидер Петър Младенов. Както обаче се чува от записа, Петко Симеонов, секретар тогава на Клуба за подкрепа именно на преустройството и гласността, не пропуска да каже в прав текст, че Живков си е отишъл, но е оставил „тежки икономически, политически и нравствени проблеми“. Оставил е страната в криза, с „празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа.“ „Той си отиде, но системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат.”
Все пак решението на Инициативния комитет е да се окаже подкрепа на Петър Младенов, та Петко Симеонов, поставяйки седем искания за промяна, завършва с лично обръщение към него: „Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако Вие работите за нашите искания, ще имате привилегията да се ползвате от нашата подкрепа и доверие. Дойде денят да викнем открито: искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!“
Днес тонът на този митинг и посланията на ораторите, къде поетични, къде патетични, може да ни се струват мило наивни, но за присъствалите в този ден на площад „Св. Александър Невски, това беше новият български Великден, както се изрази в емоционалното си слово единствената жена-оратор тогава Блага Димитрова.
Интересно е да се отбележи, че 17 души оратори се изказват на митинга: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев (Клуб за преустройство), Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев (Екогласност), Христофор Събев (Комитет за защита на религиозните свободи), Едвин Сугарев (Кръг „39“), Петър Гогов (Клуб на репресираните), Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество), Константин Тренчев (Независим профсъюз „Подкрепа“), Румен Воденичаров (Комитет за правата на човека), Любомир Собаджиев (Клуб „237“). Много от тези хора минаха през политическата сцена. Днес някои от тях не са вече между нас, други са извън периферията на активните обществени процеси.
Два часа и половина трае тази първа проява на висок емоционален градус и ярко афиширан граждански патос. Сигурно тогава са се събудили много надежди и очаквания за бъдещето. Въпросът е дали и на колко от поставените тогава въпроси е отговорено до днес, 30 години по-късно. Това е въпрос, чиито отговор ще търсим, доколкото е възможно, по други по-сетнешни поводи и събития. А поводи и събития, дал Господ!