Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 от Берлинския договор, но вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция и я подписват на 16 април 1879 г.

Как се стига до този акт, положил основите на съвременната българска държавност?

Първоначалният проект е създаден от руския юрист Сергей Лукиянов, като за основа са използвани действащите конституции на Сърбия и Румъния. Лукиянов се допитва и до мнението на видни български общественици и представители на християнското духовенство – екзарх Йосиф, митрополит Антим, проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Драган Цанков… Всички те са за това Княжество България да бъде ограничена монархия и като цяло възгледите им са доста консервативни. Проектозаконът е изпратен за одобрение в Русия, където са направени промени и допълнения, в резултат на които бъдещата конституция получава значително по-либерален вид. В началото на 1879 г. княз Дондуков-Корсаков получава проекто-уставът и го внася в Учредителното събрание за обсъждания, корекции и гласуване. Дебатите са разгорещени и продължават около два месеца, като в крайна сметка депутатите гласуват новия закон, който единодушно наричат конституция. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Съчетавайки най-напредничавите идеи на европейската обществена мисъл с демократичните традиции на българското общество, Търновската конституция поставя основите на правната уредба на Княжество България като модерна светска национална държава с буржоазно-демократично управление. Конституцията провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство, урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите, предоставя широки права и свободи на гражданите.

Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г. Датата на нейното приемане – 16 април – е определена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи (по инициатива на Съюза на юристите в България) с Решение № 56 на Министерския съвет от 1991.

И тъй като историята на българския парламентаризъм всъщност е история на Народното събрание, припомняме имената на председателите на тази институция, както и Ви предлагаме да чуете техни изявления, съхранени в Златния фонд на БНР.