Двутомният сборник „Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ е обект на един от най-дълго вихрилите се научни спорове в нашата фолклористика. От края на XIX в. български и европейски изследователи продължават и до днес да дискутират върху тезите за мистификация и автентичност на съдържанието на сборника.
„Веда словена“ е дело на Стефан Веркович (1827 – 1893) – фолклорист, археолог, литератор от Босна, който след заселването си в Серес, Гърция, през 1850 г. започва ревностно и последователно да издирва български ръкописи и други свидетелства за древното ни минало. Така се ражда фолклорният сборник „Народни песни на македонските българи“, издаден в Белград през 1860 г. По време на престоя си в Източна Македония и Тракия Веркович се запознава с учителя Иван Гологанов, който започва да събира за него фолклорни текстове. Голямата мечта на Веркович е да открие песни от тракийската древност, за Орфей или Александър Македонски. През 1867 г. Гологанов действително намира подобни песни и същата година Стефан Веркович издава „Древна българска песен за Орфей“, преведена на руски език от поета Райко Жинзифов. Тези древни песни Гологанов открива сред българо-мохамеданите от южните части на Родопите, сред едно планинско население, което е запазило стародавния си бит. Оказва се, че то пази спомена дори за преселението от Индия. Именно заради тази съхранена историческа памет Веркович назовава издадената през 1874 г. в Белград книга „Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“, т.е. песни, които имат връзка с древните индуски ведически химни. В превод от санскрит „Веда словена“ означава знание за славяните. Вторият том излиза през 1881 г. в Санкт Петербург.
„Родопското“ откритие на Веркович прави поразително впечатление в европейския и славянския учен свят. Много са учените, които пишат за тези песни. Иречек, баща и син, акад. Иван Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, както и френският славист Луи Леже обявяват „Веда словена“ за мистификация, за съчинено от Веркович и Гологанов песенно творчество. Споровете са драматични. Правят се множество проверки за автентичността на съдържанието. Сред чуждите учени, които защитават тезата за достоверност, са френският филолог Огюст Дозон, чешкият славист Леополд Гайтлер и френският индолог Ежен Бирнов. Но Веркович умира, без да докаже напълно оригиналността на песните.
Фототипното издание на сборника през 1980 г. подновява научната дискусия сред нашите литератори-фолклористи. 100 години след отпечатването на двата тома спорът се превръща в организиран научен диспут. В Института за литература на БАН се провежда семинар за „Веда словена“ и едни от най-активните защитници на тезата за автентичността на песните са фолклористът и белетрист Тодор Ризников, литературният критик Кръстьо Куюмджиев и проф. Илия Конев, специалист по сравнително балканско и южнославянско литературознание.
През 1991 г. излиза монографията на литературния изследовател и архивист Иван Богданов „Веда словена и нашето време“, която е най-обхватното проучване за доказване на автентичността на цикъла. През 2015 г. излиза от печат книгата на Пламен Бочков „Веда словена – 140 години по-късно“, в която се прави аналитичен преглед на столетните спорове около „Веда словена“ и се предлага съвременен прочит на този сборник от гледна точка на културния контекст, обграждащ неговата поява.
Ако приемем 20-те хиляди стиха, събрани общо в двата тома на „Веда словена“, за истина, то те неминуемо нареждат името на Стефан Веркович сред най-големите популяризатори в света на българския фолклор от Родопите и Беломорието.