Мощен и изразителен глас с красив тембър, голям диапазон и ярка звучност, впечатляващ артистичен потенциал. Забележителният бас Любомир Вишегонов (22 юли 1913 – 7 януари 1995), сравняван с прочутия италианец Ецио Пинца, има своето голямо и заслужено място в историята на музикалната и певческа култура на България, Европа и САЩ. Той е първият български оперен изпълнител, стъпил на сцената на Метрополитън опера, а импресарската му дейност е повече от успешна. Първи подава ръка на наши певци за изяви в САЩ, сред които са Димитър Узунов, Борис Христов, Никола Николов, Николай Гяуров, Райна Симеонова Кимберг и много други.

Любомир Вишегонов е възпитаник на Мара Маринова-Цибулка и Христина Морфова в Музикалната академия в София. Още като студент пее в хора и е стажант-артист в Софийската опера, дават му и малки роли. Дебютира като Втория стрелец в „Хованщина“ от Модест Мусоргски. В същото време пее в хор „Родина“, на чието турне в Залцбург прави силно впечатление като солист. Участва и в мъжкия хор „Гусла“. През 1935 г. е назначен за солист на първия ни оперен театър. Сценичните му изпълнения на ролите на княз Гремин в „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски и крал Филип в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди остават в историята на българското вокално изпълнителско изкуство като образци на завидно майсторство. Сред другите роли на певеца по време на краткото му пребиваване в Софийската опера са Вестителят в премиерния спектакъл на операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, Нилаканта от „Лакме“ на Лео Делиб, Варяжкият гост от „Садко“ на Николай Римски-Корсаков. През 1937 г. заминава на специализация в Пражката опера. Четири сезона Вишегонов е водещ солист на прочутия театър, като още след първата си изява на чешка сцена – Зарастро във „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт – е обявен за първи бас от ръководството на операта. По време на Втората световна война е първи бас на Цюрихската опера, откъдето започват гастролите му в Европа. Швейцарската музикална критика определя българина като „най-бележития Вагнеров бас на Европа“. От Цюрих често гостува на сцените в Мюнхен, Хамбург, Париж и на виенската Щатсопера, а големите оперни образи, които пресъздава, са високо оценени както от публика, така и от специалисти. Записва името си в оперната класика като Филип II и Великият инквизитор в „Дон Карлос“, маркиз ди Калатрава в „Силата на съдбата“ и Рамфис в „Аида“ от Верди, крал Марке в „Тристан и Изолда“, Ландграфът в „Танхойзер“ и Хундинг във „Валкюра“ от Рихард Вагнер и др.

През 1949 г., на 36 години, Любомир Вишегонов вече е солист на най-престижния американски оперен театър – Метрополитън в Ню Йорк. На прочутата сцена, на която пее дълги години, прави блестяща кариера и се увенчава с голяма слава. Любомир (Любен) Виши, както е познат в оперните среди, работи с най-изтъкнатите диригенти и певци на своето време. Известен е на американската публика и с многобройните си рецитали, включително и в знаменитата концертна зала „Карнеги хол“. Незабравими остават превъплъщенията му в ролите на падре Гуардиано от „Силата на съдбата“, Спарафучиле от „Риголето“ и Фиеско от „Симоне Боканегра“ на Верди, Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно, крал Марке в „Тристан и Изолда“ и др. В Метрополитън се налага като постоянен изпълнител на ролята на Зарастро, а за неговия Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски се говори със суперлативи. Талантът на българина получава отлични отзиви в пресата още през 1950 г.: „Любомир Виши е наистина певец и артист от висока категория… Неговият глас е истински разкош за сцената на нашия голям театър.“

Певецът за кариерата си в Метрополитън, връзката артист – публика и славянския оттенък на българските оперни гласове:

Човек с широк замах, достигнал върхове в оперното изкуство, познаващ отлично и импресарската дейност, след оттеглянето си от сцената Любомир Вишегонов сменя попрището. Създава голяма агенция и започва да работи със световноизвестни инструменталисти, диригенти и певци като Зинка Миланов, Биргит Нилсон, Джузепе Кампора,Тереза Стратас и др. Първото гостуване на Херберт фон Караян и неговия оркестър в САЩ се осъществява чрез импресарска къща „Виши – Ню Йорк“ – един подарък от българин на музикална Америка. Артистът не забравя и сънародниците си по света. Привлича за съвместна дейност стария си приятел Борис Христов, но договорът с него за представления в Метрополитън не се реализира, понеже оперният ас е спрян от американските емиграционни власти като гражданин на комунистическа страна. Благодарение на Любомир Вишегонов един от големите пианисти в Европа Юри Буков изнася поредица от концерти, известните тенори Димитър Узунов и Никола Николов, пожънали успехи в Италия и Австрия, гастролират и на сцената на Метрополитън опера. В импресарската къща на артиста работи българската певица Райна Симеонова Кимберг, възпитаничка на Музикалната академия в София от класа на проф. Елена Орукин, която пее в Ню Йорк Сити опера, втората по големина в града. С участието на агенция „Виши“ в САЩ гостуват фолклорни състави от Европа и Азия, както и видни руски инструменталисти.

Вишегонов за интересни моменти от дейността му като импресарио:

В публикацията са използвани откъси от разговора с Любомир Вишегонов по време на срещата му с радиоклуба „Приятели на музиката“ през 1989 г., запазен в Златния фонд на БНР.