Невена Стефанова
      Невена Стефанова за атмосферата в детството ѝ, за баща си и първите стъпки в поезията. Говори за критиката и за творческата свобода. Изразява презрението си към простащината и властващите простаци – запис от 1994 г.

„Ако думите не бяха тъй изтощени от неуместна употреба, веднага щяхме да назовем Невена Стефанова бляскава интелектуалка, защото нейното цялостно присъствие рязко надвишаваше всекидневието й на писателка и преводачка от френски, руски и унгарски, на възпитаничка на Художествената академия с мечтателно око на акварелист. Тя работеше постоянно, без да натрапва никому гигантската си култура, без да изгубва любопитството си към света и „старомодния” си скепсис към вечните му новости. Едва ли не всеки подписан от нея ред поставяше пред себе си ярка естетическа мяра и се превръщаше в предмет на ожесточен нравствен спор вътре в самата нея.“
в. „Култура“, бр. 16 (2678), 27 април 2012 г.

Към всеки от нас
Отричаш ли се от заблудите си,
или като птица се отърсваш от дъжда?
Езикът, казваш, ти изтръгнали –
а служи ли ти съвестта?
Отиде ли да търсиш правдата,
когато беше в заточение,
или я чака у дома?
Проветри ли душата си от подозрения?
От ласото на догмите освободи ли врат?
Не се ли усъмни
във доказателствата безсъмнени?
Кога да първи път излъга себе си?
Кога привикна със това?
И тъй нататък…

Естествено,
въпросникът не се отнася до светците.
И никой не е задължен
да отговаря точно.

Тя не пожела да стане художник, но не успя да убие художника в себе си. Той се укри в нея като поет, като писател, и й отмъсти. Направи я различен писател и различен поет от поетите и писателите. Какво великолепно отмъщение! Малцина знаят, че нейното висше образование е Художествената академия. Не зная дали са открили, че живописта, рисунката, изобразителното изкуство са скритата сила и естетиката на литературното й творчество. На художника са различни и думите, и пипалата на усещането…

      Вълнуващ разказ на художника Атанас Нейков за рисунъка на Невена Стефанова , за годините в Художествената академия и за стихосбирките ѝ – запис от 1987 г.

Пътеписът, или както Невена Стефанова го нарича – пътните бележки, според нея е не само маркиране на преживявания и впечатления, на факти и случки, а един от начините да опознаем света конкретно, колкото и нищожни да видим себе си в този мащаб. Пътеписът е свобода на духа и перото, не само полет в пространството. Кой все пак е окрилил писателката за този полет?

      Невена Стефанова за Павел Вежинов като неин кръстник в пътеписа и за това, какво е за нея този жанр – запис от 1987 г.

Критиката често е вдигала рамене заради жанровата неопределимост в творчеството й. Както се чува в тези две от пътеписните й творби, изпълнени от актрисата Рая Нанкова, блика пълнокръвна поезия. Тази на Невена Стефанова, която днес щеше да навърши 95 години.