Рекламна картичка на композитора Дико Илиев
Рекламна картичка на композитора Дико Илиев
      Дунавско хоро, изпълнява Представителният духов оркестър при Министерството на транспорта, диригент Христо Тонев
      Китка от песни, изпълнява духов оркестър „Дико Илиев“ при Народно читалище „Надежда 1871“ гр. Оряхово, диригент Кузман Кузманов
      Марш „Сливенци при Драва“, изпълнява Гвардейският представителен духов оркестър, диригент Иван Денов

Няма българско сърце, което да не трепне и да не затупти в ритъма на Дико-Илиевите хора. Няма празник от годишния календар, в който да не звучат негови творби, белязани със знака на непреходното. Изградени на фолклорна основа, със завладяваща ритмика, те допадат на народа, отговарят напълно на естетическите му вкусове и много скоро добиват изключителна популярност. Някои до такава степен се предават от уста на уста, че започват да се определят като „народни“, макар да са дело на лично творчество.

Роден на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Луковитско, младият Дико едва 13-годишен постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание (дн. Ботевград). Четиринадесет годишен тръгва по пътищата на Балканската, а след нея и на Първата световна война. В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 1981 г., в който Дико Илиев говори за началото на своя път в музиката.

      Баща ми казваше: „Ти музикант няма да идеш, но аз направих гладна стачка и най-после надделях“, спомня си Дико Илиев

След войната работи в оркестъра на Военното училище в София, в симфоничния оркестър на Софийската опера, но най-плодотворен е творческият му период в гр. Оряхово, където Дико Илиев се заселва след 1920 г. През 1931 г. вече свири в новосъздадения военен оркестър на 36 пехотен Козлодуйски полк. По-късно е негов диригент, основава и детска музикална школа. В красивия крайдунавски град Дико Илиев живее близо 50 години и създава най-хубавите си хора: Дунавско, Майско утро, Александрийка, Наша гордост и др. Те са част от музикалното му наследство от 45 хора, 21 марша, 7 народни китки, рапсодията „Танц на жетварките”, валсове, танга, румби и др. „Народът обича Дунавското, но на мен ми е любимо Добружанското хоро. Музкантски го смятам за най-добре подредено“, казва Дико Илиев в интервю от 1981 г. И споделя: „Много лесно пиша, както пиша писмо, така пиша и музика.“

      Добружанско хоро, изпълнява Представителният духов оркестър при Министерството на транспорта, диригент Христо Тонев

И наистина, 120 години след неговото рождение бай Дико, както с обич и признателност са го наричали, е тачен, помнен и почитан от поколения. А музиката му … повод за национална гордост.

Последният концерт на Дико Илиев като диригент.
Последният концерт на Дико Илиев като диригент