Репетиция за представление-реставрация на радиопиесата „Крилата помощ“.
Репетиция за представление-реставрация на радиопиесата „Крилата помощ“ през 2014 г..

На 16 февруари 1923 г. в ефира над британската столица звучат откъси от „Юлий Цезар“, „Хенрих VІІІ“ и „Много шум за нищо“. Лондончани се вслушват в долитащите от радиоапаратите Шекспирови стихове и въпреки несъвършенствата на тогавашното радио, остават очаровани от възможността театралното изкуство да влезе във всеки дом.
През същата година Сирак Скитник отбелязва: „С появяването на радиото се появи един нов вид творба – слуховата пиеса. За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от тежкия сценичен аксесоар“.
На 14 януари 1924 г., само единайсет месеца по-късно, по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама – „Опасност“ от Ричард Хюз. Тя разказва за група работници, откъснати от света след злополука в една мина. През същата година по радиото в СССР започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат „изкуство на масите“.
В Германия през 1927 г. Бертолт Брехт вече е направил радиоадаптация на „Макбет“. За световноизвестния германец радиотеатърът е „изкуство на бъдещето“.
България не остава назад в новороденото изкуство. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е „Вампир“ от Антон Страшимиров (1932 г.).
През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма „Бент“, която така и не е записана.
Пак през същата 1937 г. сп. „Летец“ обявява „състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“. В предаването „Културен преглед на Радио София“ през месец октомври са съобщени резултатите. Участвали са 11 произведения, първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с „Великденска вечер“, втора награда е за „Стоманеният орел“ на Петър Витанов, а трета награда – за документалната радиопиеса „Над Одрин, 1913 година“ от Ирина Петрова.
И така, петнадесет години след 16 февруари 1923 г. – през далечната 1938 г., с премиерата на „Крилата помощ“ се слага началото на Радиотеатъра и в България – най-дълго излъчваното предаване в ефира на БНР. На 26 декември 1938 г. за първи път слушателите на Радио Варна чуват драматичната интерпретация на спасителна операция, организирана с помощта на екипи от летци, за потушаване на избухналия пожар в мина „Орлово гнездо“. Излъчването е било на живо, а озвучаването – с помощта на грамофонни плочи.
В своите спомени програмният уредник от 1936 г. Есто Везенков разказва за зараждането на идеята, подготовката на актьорите, изготвянето на звуците в новото специално студио. „Радиото трябва да остане като Народния театър – на целия български народ, независимо от каквито и да било партийни търсения или моментни конюнктурни изисквания“ – програмният уредник припомня тезата на Сирак Скитник.

      Есто Везенков за зараждането и създаването на първите радиопиеси –
запис от 1987 г.

На 24 септември 2014 г., 75 години след първото й представяне, в Първо студио на БНР е осъществено представление-реставрация с публика на радиопиесата „Крилата помощ“.