Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната певица Мита Стойчева това е стремежът към песента.
Потомка на певчески род, представителката на северняшката школа в народнопесенното творчество Мита Стойчева (22 март 1909 – 20 август 1976) се ражда в село Мекиш (днес Обединение), Великотърновско. До 30-годишната си възраст живее в родното село, където битието е тежко и трудно. Работи и пее. Ражда и отглежда децата си. Селската работа и недоимъкът не са в състояние да прекършат любовта ѝ към народната песен, напротив, тя пее навсякъде – и в къщи, и на нивата. „Колкото ми бе по-мъка, толкова повече  пеех“ – спомня си тя.

Първото си признание получава пред селската публика. През 1939 г. на един голям събор във Велико Търново, по настояване на съселяните си, Мита плахо се изкачва на състезателния подиум, пее и спечелва първа награда. Заедно с нея печели и сърцата на хората. Заваляват поздравителни писма от цялата страна – от селяни и работници, писатели и композитори. През 1940 г. правят първия запис на песните ѝ от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“. Две години по-късно Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, където става редовен сътрудник. Започва и изпълнителската си дейност в съставите на Българската концертна дирекция. Премества се да живее в София и бързо се утвърждава като търсена и обичана народна певица. Издателство „Български писател“ през 1953 г. издава книга с нейни песни, озаглавена „Гукнали сиви гълъби“.

През 1954 г. създава певческата група „Наша песен“, която разнася популярността на българския фолклор както в България, така и зад граница. Изнасят над 5000 концерта. Сърбия, Чехия, Германия са само част от посетените страни. В „Наша песен“ освен Мита Стойчева се включват и известните народни изпълнители Лалка Павлова, Славка Секутова, Ика Стоянова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов – акордеон. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.

Природата е дарила Мита Стойчева с мощен, издръжлив и в същото време много нежен, топъл глас. Еднакво ѝ се отдават както бавните, така и игривите мелодии. Записала е над 500 северняшки песни, от които 400 са запазени в златния фонд на българската народна музика – фонотеката на БАН. Тя е певица-творец, умее да претворява и текст и мелодия. Така и сама създава редица песни, като „Изпровикна се Стоянка“, „Дена из двори ходеше“, „Писнали са ми, писнали“, „Димчо керванджия“. Много обичани са нейните изпълнения на „Диляна мома хубава“, „Кавали свирят в усои“, „Мари Златунке“, „Лиляно ле“. Но като че ли най-силно вълнуват незабравимите ѝ „Гукнали сиви гълъби“ и „Авлига пее в градинка“, защото литват от устата ѝ като лекокрили птици. Силният ѝ специфичен глас увлича слушателите с волния си полет, с лудата си игра, с кротката си мечтателност.
Златният фонд на Българското национално радио пази свидните спомени на двама народни изпълнители за темперамента и певческите способности на Мита Стойчева.

Освен песенното си творчество, Мита Стойчева завещава на поколенията предаността си към народната песен. Ето какво споделя: „Хубавата мелодична песен, съдържателният текст ме вълнуват така, че сълзите напират в очите ми. Но песента не иска само да я изпееш, трябва да заживееш с нея, тя да ти стане обична като собствените рожби!“
За цялостната си дейност певицата е удостоена с орден „Кирил и Методий“, а в родното ѝ село издигат бюст-паметник.

По тази публикация работи Десислава Димитрова