Денят 25 февруари 1989 г. е свързан с едно знаменателно събитие в Народна република България, което на практика трябва да даде началото на един нов път. В този ден преди 30 години започва регистрацията на фирмите по знаменития Указ 56 за стопанската дейност. Този указ цели законодателно поощряване на частния бизнес в страната и е издаден на 9 януари 1989 г., а правилникът за неговото прилагане скоростно е приет на 15 февруари. И ето, след още само 10 дни в съда вече имаме опашки от предприемчиви българи, които лелеят да регистрират своя дребен бизнес. За тези първи лястовички на пазарната икономика председателят на тогавашните казионни профсъюзи Петър Дюлгеров докладва: „Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Но споделят също, че ги обвиняват едва ли не в печалбарство и шарлатанство…“ Познато някак.

На пръв поглед Указ 56 изглежда съвсем напредничав от гледна точка на своята изненадваща поява. Само за шест месеца от началото на действието му се регистрират и започват дейност 1500 фирми. Според повелите на указа “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата”. Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени, и “на граждани”. Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление.“ На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.” Подобен текст няма как да не предизвика въодушевление.

Всъщност през 1989 г. страната ни вече е в състояние на неплатежоспособност и БКП начело с Тодор Живков търси пътища за преодоляване на стагнацията в икономиката. Започва преобразуването на обединенията и предприятията във фирми с държавно участие. Държавните и общинските фирми се преобразуват в акционерни. Те получават по-големи възможности за самоуправление и стопанска инициатива. Това е големият маньовър на Тодор Живков, така го обяснява той: „Трябва да ви кажа откровено, че не случайно съм замислил този маньовър. Аз съм го замислил като административно-икономически, а не като икономически, тъй като не сме готови. Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.

      Тодор Живков говори за формата и съдържанието на фирмената организация – запис от 1989 г.

Друго важно нещо, което посочва недвусмислено Тодор Живков на заседание на политбюро на 4 юли 1989 г. е, че „в основните структуроопределящи фирми на националната икономика държавата следва да запази за себе си не по-малко от 51 на сто от акциите (контролния пакет). Към тази категория акционерни фирми следва да се включат: електрониката, химическата и биотехнологичната промишленост, водещите направления на машиностроенето, застрахователната дейност, строителната промишленост, някои фирми на хранителната промишленост и други.“ Поименните акции трябвало „да се продават на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Изобщо никой не е и възнамерявал да спазва това изискване и акциите отиват при когото трябва…

С Указ 56 освен това е премахнат съществуващият дотогава разрешителен режим за образуване и контрол на задгранични фирми. С документа е прието, че „външнотърговската дейност на фирмите, включително образуване и участие в задгранични фирми и други инвестиции в чужбина, се извършва свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите, предвидени в този указ“. Указът е потвърден с постановление на Министерския съвет, който приема, че „фирмите регистрират в Министерството на външноикономическите връзки участието си в задгранични дружества и други инвестиции в чужбина“. Отпада и задължението на директорите на дружествата да изпращат копие от годишните баланси и отчетните си доклади на МВИВ и Министерството на финансите. Така се отваря широко вратата за изтичане на валута от държавните предприятия. Напълно загърбен е дотогавашният контрол за създаване на нови задгранични дружества в Наредбата за дейността на задграничните фирми от 1983 г. От България са изнесени 1,2 млрд. долара само от външни капиталови операции. За това разказва Димитър Луджев, вицепремиер в правителството на Димитър Попов, оглавявал правителствената комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както и редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

      Димитър Луджев за трите начина за източване на държавни средства – запис от 2009 г.

1989: имена, събития, любопитни факти