Дълго не знае какво да учи и с какво да се занимава, но понеже му върви математиката, се записва студент в Машинно-електротехническия институт (МЕИ). Дали заради семейната среда или защото е наследил музикалния ген от майка си проф. Мара Балсамова, пианистка и клавирна педагожка, на 20 години Георги Нотев усеща предопределеността на музиката в живота си. На такава възраст е „не много късно, а фатално късно, направо абсурдно да се започне. Аз обаче знаех по слух цялата клавирна литература на всички пианисти, които са минавали през къщи.“
„С влизането си в Музикалната академия се усетих риба във вода и мисля, че това са най-щастливите години в живота ми. Не ми стигаше денонощието, за да работя, такова щастие и еуфория беше“, спомня си диригентът.
Завършва Българската държавна консерватория (БДК) в класа по хорово и оркестрово дирижиране при Васил Арнаудов и Константин Илиев. Специализира във Ваймар, Залцбург, Монте Карло при Николай Рабинович, Бруно Мадерна, Игор Маркевич, Херберт фон Караян в периода 1969 – 1972 г.
Влюбен в музиката, като късна, но вечна любов, Георги Нотев никога повече не я изоставя. Разгръща се чрез нея и оставя своя принос – като главен диригент на Видинския симфоничен оркестър (1970 –1972), в продължение на три десетилетия като главен диригент на Плевенския симфоничен оркестър (от 1973) и като един от създателите на оперния театър в Плевен. Носител е на II награда на IX Международен конкурс за диригенти във Флоренция (1972).
В периода между 1997 и 2007 г. е главен диригент на Националната опера и балет в София. Под негово диригентство на наша сцена са пяли Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев. Усещането му за принадлежност към музикалното изкуство изисква и голяма отговорност, която той носи и като преподавател по интерпретация в Българската държавна консерватория. До края на живота си се вълнува от съвременните изпълнителски процеси в музиката и нейното влияние върху младото поколение. Дошъл на този свят на 29 октомври 1942 г., Георги Нотев го напуска на 13 декември 2008 г.
„Диригентите не са делят на симфонични, оперни или естрадни, ами на добри и лоши. Добрият диригент трябва да може и да знае всичко, защото той води. Водачът трябва да е личност, да е в състояние да внуши на хората и да отстоява до край своята позиция.“