Литературните герои на Чудомир са едни от любимите хумористични персонажи
Литературните герои на Чудомир са едни от любимите хумористични персонажи

Тази сентенция на известния българския писател и поет сатирик Радой Ралин, която е девиз на уникалния музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, особено приляга и за 1 април – Международния ден на хумора и шегата. Обявен е през 1970 год. от Международната организация за радиоразпръскване и телевизия (OIRT, след разпадането й през 1993 г. нейните членове се присъединяват към Европейския съюз за радио и телевизия). Обявяването на Деня по радиото е един вид предупреждение към слушателите да не хващат вяра на първоаприлските новинарски емисии. Според традицията на 1 април медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кое в новините е било истина и кое лъжа.

Съществуват различни версии защо точно 1 април е Международен ден на хумора и шегата, който се отбелязва в целия свят. Но каквито и да са историите и легендите за произхода на празника, основното е, че този ден е повод за смях и забавление. А смехът е здраве, убедени са специалистите, той е заразителен, безплатен, напълно законен и е „на разположение“ 24 часа в денонощието. На 1 април всеки може да се пошегува, надсмее или разиграе свои приятели и познати. Закачките са незлобливи и не целят да обидят никого. Невинните лъжи и шегички са простени и човек може спокойно да се позабавлява на чужд гръб и да послъже с добри намерения. Такава е традицията. На почит са остроумните, находчивите и веселяците. Националният колорит на празника в различните страни е свързан с обичаите, традициите, вярванията, специфичното чувство за хумор, шеги, вицове и закачки. В България например битува вярването, че на този ден трябва да излъжем или да ни излъжат до обяд, за да не ни напуска късметът през цялата година. Също така още от стари времена народните названия на месец април са свързани с „лъжовния“, непостоянен характер на времето.

Денят на хумора и шегата е на особена почит в Габрово – българската столица на хумора, където на тази дата през 1972 г. е създаден Домът на хумора и сатирата. „Къщата на смеха“ – наследник на габровския фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на града, е събрала под покрива си хумористичното и сатирично изкуство от цял свят.

1 април е рожден ден и на „Златният кос“ – първия и единствен фестивал на хумористичната и сатирична песен в България. Пожелаваме ви добро настроение с избрани песни от 40-те му издания, запазени в архива на БНР.

      „Таралежи без бодли“ – текст: Димитър Стойчев, музика: Вили Казасян, изпълнява Григор Вачков – запис от 1975 г.
      „Балада за трамвая“ – текст: Миряна Башева, музика: Райчо Любенов, изпълнява Климент Денчев – запис от 1975 г.
      „Панта рей“ – текст: Николай Цонев, музика: Ангел Заберски, изпълнява
Георги Калоянчев – запис от 1976 г.
      „Съкращение“ – текст: Дамян Дамянов, музика: Тончо Русев, изпълнява
Асен Кисимов – запис от 1977 г.
      „Хороскоп“ – текст: Н. Йорданова, музика: Атанас Косев, изпълнява Пепа Николова – запис от 1980 г.
      „Жалба за младост“ – тeкст: Михаил Белчев, музика: Морис Аладжем,
изпълнява Тодор Колев – запис от 1982 г.
      „Щастливецът“ – текст: Димитър Арабаджиев, музика: Димитър Вълчев, изпълнява Кирил Варийски – запис от 1985 г.
      „Летен химн на София“ – изпълнява Иван Балсамаджиев – запис от 1988 г.
      „Жалък главорез“ – изпълнява Коста Карагеоргиев – запис от 1994 г.
      „Потъването на България“ – изпълнява Радко Дишлиев – запис от 1995 г.
      „Смисълта на живота“ – изпълнява Велко Кънев – запис от 1995 г.
      „Времето е нашенско“ – текст: Марко Ганчев, музика: Борис Карадимчев, изпълнява Коста Цонев – запис от 2001 г.