„За мен животът е музика“ – това заявява диригентът Емил Чакъров (29 юни 1948 – 4 август 1991) и го доказва с дейността си, която впечатлява със своите мащаби и днес.
Роденият в Бургас Емил проявява рано своя талант и на 15 години вече учи дирижиране в Софийската консерватория. „За мен никога не е имало друг стремеж, освен да бъда диригент“, казва по-късно той. На 23 години (през 1971 г.) е най-младият лауреат в конкурса за дирижиране на Херберт фон Караян, като по-късно става негов асистент на оперните продукции в Залцбург и Берлин. В запис от 1974 г., съхранен в Златния фонд на БНР, диригентът споделя своите впечатления от конкурса, който дава силен тласък на кариерата му, говори и за своя учител, който е „забележителен със своята изключителна самодисциплина“.
Изумителна е активността на младия диригент, която се разпростира в почти всички области – концертен подиум, оперна сцена, звукозапис. Винаги е казвал: „Най-добрият оркестър е този, с който работя в момента.“ А списъкът освен дълъг, е и показателен за неговите качества и творческа амбиция. Дирижира световни оркестри като Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle в Цюрих, Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен, Чешкия филхармоничен оркестър. В продължение на години работи с Ленинградската филхармония, прави многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия, а в последните години от живота си е обявен за първия постоянен гост-диригент на оркестъра на Мравински.
Чакъров е добре познат и като оперен диригент (поставя над 15 опери) и се изявява на пулта на Ковънт гардън, Лондон („Евгений Онегин“), Метрополитан, Ню Йорк („Севилският бръснар“), Maggio musicale fiorentino („Танхойзер“), Миланската Ла скала, Сан Карло, Неапол („Кармен“), Ла Фениче, Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“).
Работи с големи звукозаписни фирми – Сони класикъл, Дойче грамофон, EMI. През 1986 г. основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава.
Ярка звезда, която премина през музикалния небосвод и си отиде, оставяйки спомена за нещо ново и необикновено. Твърдят, че друг негов талант е бил да организира, създава, сплотява около себе си музикантите, които мислят и чувстват като него. Неговите концерти са празници и за публиката, както заради програмите, които подбира, така и заради солистите, които кани. Изключителен музикант, великолепен диригент, харизматична личност – такъв е Емил Чакъров, останал завинаги на 43, един „остров в музикалната памет на ХХ век“.