„Чуйте извънредна новина: Немското радио току-що съобщи, че Хитлер е мъртъв! Немското радио току-що съобщи, че Хитлер е мъртъв!“

Това е записът на „светкавица“ по Би Би Си на 30 април 1945 г., седмица преди формалния край на Втората световна война. Светът научава за смъртта на основния виновник за тази война – Адолф Хитлер. Вест чакана и по понятни причини посрещната с, меко казано, удовлетворение.

Веднага обаче трябва да се каже, че обстоятелствата около кончината на Фюрера и до ден днешен са свързани със слухове, митове, конспиративни теории и пр. вариации на тема мистерия. Какви са тези обстоятелства?

На 29 април 1945 г. Съветската армия е превзела по-голямата част от столицата на Третия райх Берлин и нейни части са напреднали до стотина метра от Райхсканцеларията, известна като „Бункера на Хитлер“. В този ден Фюрера научава за безславния край на италианския си събрат Бенито Мусолини, обесен с главата надолу на един телеграфен стълб от бойци на съпротивата. Реагирайки на тази вест той, в типичния за него стил, заявява пред присъстващите: “Не искам да попадам нито жив, нито мъртъв в ръцете на врага. След края ми, тялото да бъде изгорено и така да остане неоткрито завинаги!“

В късния следобед на същия ден Хитлер диктува на едната от двете си секретарки Траудл Юнге едно политическо и едно персонално завещание. Тя си спомня, че очаквала той да продиктува това, което от много време всички очаквали – обяснение за случилото се, признание за вина, оправдание, смирение едва ли не. Нищо подобно. С безразличие, почти механично диктаторът изрича изявления, обвинения, искания, до болка познати на немския народ и на целия свят. Тези последни два документа на Третия райх не са нищо повече от резюме на цялата омраза на тотално откъснатия от реалността светоглед на човек, който няма повече какво да губи.

В края на деня, към 23.00 ч. комендантът на райхсканцеларията Ес Ес-бригаденфюрер Вилхелм Монке докладва, че съветските части са вече на около сто метра от бункера и че отбраната няма да издържи повече от два дни. Тогава Фюрера и райхканцлер обявява, че ще отнеме живота си на другия ден в 15.00 ч. С последната си заповед Хитлер дава разрешение на Монке и на главнокомандващия на Берлин генерал Хелмут Вайдлинг при безизходно положение да избягат. За капитулация и в този момент не иска и да чуе.

Към полунощ на 29 април Хитлер се оттегля в спалнята заедно със своята сподвижница Ева Браун. Преди това обаче се сбогува с най-приближените си и дава последни нареждания на прислугата как да процедира с трупа му. Така в края на Неговата война, коствала живота на 50 милиона души, той е бил единствено загрижен тленните му останки да не попаднат в ръцете на Червената армия.

Най-близките сътрудници изпълняват последната му заповед съвсем точно. В решителния час те блокират вратата към дневната в бункера. И чакат. През дебелите стени и при канонадата в битката навън е невъзможно да се чуе каквото и да било, дори изстрел. Малко преди 16.00 ч. на 30 април 1945 г. камердинерът на Хитлер Хайнц Линге и личният му Ес ЕС-адютант Ото Гюнше влизат в покоите и стават първи свидетели на зловещия паноптикум. Ева Браун – свлечена на пода след отравяне с цианид, Фюрера – на едно кресло с прострелна рана в слепоочието. Линге и Гюнше изнасят труповете навън в градината, полагат ги в един ров и ги изгарят с бензин.

Надали някой от следовниците му, а най-малко самият той, си е представял, че такъв ще е краят му. Краят на един маниакален „човек“, чиято демонична кариера доведе човечеството до неописуеми страдания и жертви.

Но как се стигна дотам? Защото преди всеки край има начало. Освен това и най-злият гений не може сам да извърши пъкленото си дело, нали?

В архива на Българското национално радио се съхраняват записи, които донякъде хвърлят светлина върху причините и следствията от обстоятелствата, свързани с тази тема.

През 1932 година, още преди националсоциалистите да дойдат на власт, техният предводител споделя в тесен кръг: „Подходящия момент за нападение определям аз. Ще хвърля цялата си енергия, за да го наложа. Това е моята задача. Наложа ли го, тогава съм в правото си да изпратя младежта на смърт. Пред нищо няма да се спра. Нито т. нар. международно право, нито договори ще ме възпрат да използвам предимство, което ми се предоставя. Аз искам войната. За мен всяко средство е оправдано.“

Заговор срещу мира, заговор срещу собствения народ, на който отнемат достойнтвото и свободата. Нахъсват с омраза срещу всякаква опозиция, срещу евреите, срещу славяните… Хвърлят милиони в една безумна касапница. Средствата за това – измама, манипулации, слашване, насилие и убийства.

През 1938 г. в една от безкрайните си речи Хитлер обявява:

„Издадох заповед немският Вермахт да бъде приведен в онази готовност, която максимално е възможно да постигнем. Сега мога открито да призная, че изградихме такова въоръжение, каквото светът не е виждал. В тези пет години аз надграждах и вложих милиарди в това и немският народ трябва да го знае. Така изградихме една армия, с която немският народ може да се гордее и която ще респектира света, когато влезе в действие.“

Нюрнберг, 1936 г., реч на Хитлер пред Шестия имперски конгрес на Националсоциалистическата партия. Записът илюстрира още една негова „любима“ тема:

„Еврейството възнамерява да предизвика една отделна интернационална световна война за унищожаване на европейските раси. Но резултатът ще бъде не унищожаването на европейските раси, а унищожаването на еврейството в Европа. Те ми се присмиваха като пророк. А повечето от тези, които тогава се смееха, днес вече не се смеят. А на тези, които ще се смеят сега след известно време също ще им премине смехът.“

Няма да изреждаме квалификации и прилагателни, подходящи за подобни неща. Едно е сигурно, те не могат да се замитат под килима и никога не трябва да бъдат забравяни!

Накрая, няколко думи за митологията около смъртта на Адолф Хитлер. Веднага след края на войната с обстоятелствата около нея са се занимавали разузнаванията и службите на съюзниците. Според разни конспиративни теории извън това Хитлер бил избягал с подводница в Аржентина, на Северния полюс, бил погребан на 123 години в Уругвай, да споменем някои от най-атрактивните. Всъщност останките са пренесени от руснаците в Съветския съюз и през 2017 г. са били предоставени за анализ. Вследствие на това френски учени недвусмислено доказват, че съмнение за това, че се е случило така, както е разказано тук, няма.

Все пак чак на 25 октомври 1956 г. окръжният съд в Берхтесгаден обявява официално Хитлер за покойник. Предпоставка за това решение са показанията на повече от 40 свидетели, между които Ото Гюнше и Хайнц Линге.