„Творецът по призвание няма право на застой, той вечно трябва да търси, да изпреварва времето си, за да може да води умовете и сърцата след себе си“, казва проф. Сашо Стоянов, един от доайените на родния театър и дългогодишен преподавател в Театралната академия.
Пред педагога експериментатор, който за пръв път у нас поставя театъра на абсурда, се прекланят цели поколения. Във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) неговата цел винаги е да провокира таланта, фантазията и трудолюбието, да извади индивидуалността на всеки студент.

Проф. Сашо Стоянов (3 август 1919 – 14 май 2000) – режисьор, актьор, педагог, изкуствовед е роден в Кюстендил. Завършва право в Софийския университет, режисура при Николай Масалитинов и Хрисан Цанков, а по-късно Руски институт за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва при Юрий Завадски и Ирина Вулф. Там случайността го среща с една от най-интересните личности в областта на театъра – Бертолт Брехт.

Проф. Стоянов започва творческата си дейност в авангардния „Опитен театър“. Работи като режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, като директор и художествен ръководител на Драматичния театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград, главен режисьор на Театъра на въоръжените сили (днес Театър „Българска армия“), директор и художествен ръководител на театър „Народна сцена“. От 1959 г. е преподавател, а след това и завеждащ катедра по режисура, създател и дългогодишен декан на Факултета за чуждестранни студенти, доцент и професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Изследовател е в областта на театралната теория, привърженик на театралния синтез, на т. нар. тотален епически театър.
Ученици на проф. Сашо Стоянов са режисьорите Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Поляков, Никола Петков, Пламен Марков, Богдан Сърчаджиев, Добринка Харалампиева и други, както и актьорите Катя Паскалева, Марин Янев, Венцислав Кисьов, Руси Чанев, Аня Пенчева, Йорданка Стефанова, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Кирил Варийски, Ники Сотиров…

Голям е приносът му като педагог и в работата с чуждестранни студенти, специализанти и аспиранти от Азия, Латинска Америка, Африка и балканските страни.

Проф. Стоянов продължава своите търсения в областта на политическия театър, за съчетаване на националното и международното, за по-широко използване на митовете, легендите, обичаите, музиката и танците, за създаването на оригинално театрално изкуство. Негови студенти правят театър в Македония, Гърция, Виетнам, Великобритания…
Неслучайно професорският възпитаник Алекс Едозие Ома Пиус от Нигерия, който работи в Кралския Шекспиров театър, получил от Тони Блеър наградата за „обществена дейност чрез изкуството“, се подписва с фамилията  – Стоянович. „Вашето име, професор Стоянов, вече оглавява един цял театър“, пише благодарният и горд ученик на своя учител. „Нека се знае кой ни е подготвил така, че да можем да влезем в една толкова голяма култура, каквато е английската. По наш обичай човекът, който те е въвел в изкуството и живота, дава името си на своя възпитаник. Без Вас нямаше да съм това, което съм и което ще стана. Затова – извинете – без да искам разрешението Ви, сложих към името си Стоянович“.

Режисьорските успехи на проф. Сашо Стоянов са свързани с постановките „Крал Лир“ на Шекспир, „Обикновен човек“ на Л. Леонов, „Иркутска история“ на А. Арбузов, „Я, колко макове“ на Н. Русев, „По земята“ на Н. Хайтов, „Зидари“ на П. Тодоров, „В дните на комуната“ на Б. Брехт, „Човекът с пушка“ на Н. Погодин и др. В тях участват едни от най-изтъкнатите актьори на българския театър като Владимир Трендафилов, Георги Стаматов, Петя Гергинова, Олга Кирчева, Йордан Матев, Емилия Радева, Иван Кондов, Любомир Димитров, които създават ярки сценични образи под вещата му режисура.
Сашо Стоянов – знаменитият театрал, човекът с вродена толерантност, с тиха и блага усмивка, смяташе, че „в експеримента е заложена младостта“ и твърдеше, че винаги ще си остане „съпротивляващ се, търсещ  хидалго“.